Георги Димитров
І
Георги Г. Димитров [*Кюстендил1,1838+1906], учител от 1858 и книжар; учи в Кюстендил 1851-58 при Аверки Попстоянов; учител в Свиленград 1858--59. Придружител на митрополит Авксентий Велешки в пътуванията му в Македония - Щип, Кратово, Кочани. Деец за църковна независимост. Заради покушението в Хасково е арестуван 1873 и освооден срущу 100 лири, събрани от "домашните му. "Участва в Старозагорското въстание 1875. Книгопродавец 1860 и книжар 1867-75-? в Одрин, съмишленик на Христо Г. Данов от 1860, спомощник от Одрин 1860. След 1878 в Пловдив 1884, 1892, 1899-?, среща се 1891 с министър Георги Живков за открити археологически паметници в Провадия и с. Врачеш; адвокат. Сътрудничи на в. "Македония" 1870, в. "Право" 1870, в . "Източно време" 1874, издава календар 1871 /1874/и "Буквар за малки деца". Автор на тритомен исторически труд "Княжество България" 1894 /1895/, 1896, 1899.
1. син ? Г. Димитров
Сродници - "заможни роднини", помагат финансово образованието на Г. Г. Димитров; негов финансов благодетел е Вълко Иванов Шопов, пловдивски индустриалец .
# БВИ. С., 1988, с. 194; Рачева, Ваня. Историкът - свидетел Георги Георгиев Димитров.- БВ. С., 2008, т. 7, с. 182-204; Вж Енциклопедичен речник - Кюстендил. Кюстендил, 1988, с. 181; Кой кой е сред българите ХV-ХІХ. С., 2000, с. 84.
Няма коментари:
Публикуване на коментар