ВОЛОВ (Шумен)

Рк Вичо Симеонов, с прозв. Вола, занаятчия = Василка.

І

Панайот В. Волов [*Шумен, ок.1850+26.V.1876, с.Бяла -Русенско], с революционен псевд. Петър Ванков 1876, апостол на ІV Пловдивски революционен окръг 1876; учи в Шумен /при Илия Блъсков ок.1860 и Добри Войников ок.1862-64./,с. Дивдядово ок.1861 /при даскал Герчо/, Бабадаг /учи занаят/, Букурещ, Болград, Одеса и гр. Николаев 1869-73 /гимназия/. Учител в Шумен 1873-75, читалищен и театрален деец. Член 1873 и председател на РК-Щумен от август 1874. Участва в дейността на Б РЦК-Букурещ 1874 Арестуван след инцидента "френската сватба" 1875, затворен в Русе - няколко месеца. Участва в подготовката на Старозагорското въстание 1875. Оттегля се в Румъния. При Оряхово преминава Дувнава с Г. Бенковски 10.І.1876 и обикалят РК в градовете Клисура 15.І.1876, Карлово и Пловдив и с. Царацово. Изпращат писмо до РК-Враца 17.ІІ.1876, кореспондира с Маринчо Бенли [*1809+1875]. Съорганизатор за свикване на общокомитетското събрание на Оборище 14.ІV.1876. След разгрома на четата се отправя към Румъния, предаден и при опит да премине р. Янтра се удавя.

Сродник - Маринчо Бенли, подпомага материално образованието на П. Волов.

# БВИ, С., 1988, с. 125-126 и сн.; Вж Чилингиров, Стилиян. Панайот Волов. Животописен очерк. С., 1940; Теофилов П. Панайот Волов. Биографичен очерк. С., 1959; Никифоров, Н. Панайот Волов. С., 1973.