вторник, 7 септември 2010 г.

КАЛЯНДЖИЕВ (Лясковец)


Рк Вачо /Иван > Ванчо/ [*Лясковец+1821], с прозв. Калянджи 1821; земеделец и винар. Командир на боен кораб - калян в Гръцкото въстание 1821. Придобива семеен герб.

1. Паню Вачев - Калянджията, участник в Браилския бунт 1841, лежи в затвор. Без наследници.

2. Стоян (Цани е съкращение на Стоян – Станьо, Цаньо, Цани) В. /Иванов/ Калянджиев [*Лясковец,1798+1868],свещеник в Лясковец ок.1830-69; участва в Руско-турската 1828-29 и Кримската война 1853-56. Награден със златен орден от руския цар, почетен гражданин на Кишинев = Бойка Козлева.

2.1 Иван Цанев /Степанович/ Калянджиев [*Лясковец,ок.1830+1902], политически и военен деец; учи в Лясковец /начално/, Свищов и Елена /основно/; в Киев 1846 /семинария/, завършва ИФФ в киевския у-т "Св. Владимир" 1854; доброволец през Кримската война 1854; учител в Болград 1855, училищен инспектор в Бесарабия 1856-58; заместник-губернатор на Бесарабска губерния, вице-губернатор на Пловдив 1877, Сливен и Русе 1878-79. Награден с ордени - "Св. Александър" 1884, "За гражданска заслуга" 1897, "Св. Станислав", "Св. Ана". Сътрудник на в. "Отечество" 1870, "Новороссийски телеграф" 1870, "Стара Планина"1876. Автор на книга за преселването на българи от молдяавия в Новоросийско 1862, за българските колонии в Бесарабия 1864 и др.

2.1.1 Владимир Ив. Калянджиев, завършва военно училище в Москва 1871.

2.1.2 Вела Ив. Калянджиева = Паун Бананов, генерал.

2.2 Павел Ц. Калянджиев [*Лясковец,1839+1890,Варна], учител и книжовник; учи в Лясковец и Свищов до 1853, Болгард 1856-?/гимназия/ и Ришельовския лицей в Одеса 1857-59; доброволец в Кримската война 1853-56, учител в Лясковец 1859, Галац 1869, Комрат и училищен инспектор в Бесарабия 1871-78. След 1878 е председател на Провадийския окръжен съд. Сътрудник на в. "Българска пчела" 1863, "Дунавски лебед" 1867-69; автор на “Български буквар” 1861 /1867 ІІІ изд./ и “Кратка читанка” 1861, 1862, “Кратка свещена история” 1863 и др., превежда от руски 1861.

2.3 Стоян Ц. Калянджи [*Лясковец], земеделец и винар. До 9 септември 1944 в Лясковец е имало местност, наречена Калянджийско с най-големите лозя = ?; Имат пет сина и две дъщери.

2.3.1 Цани Ст. Калянджиев [+1945], професор, той е най-големият; емигрира два пъти - в Швейцария и САЩ за 2-3 г. = Матилда Осипова Гросман, русккиня.

2.3.1.1 син ? Ц. Калянджиев, завършва строително инженерство в Щутгарт = Зорка Якова Найденова [*Варна].

2.3.1.1.1 Цани Калянджиев [*Русе,1930], завършва политехниката в София. Работи на Старозагорската напоителна система, Баташкия водносилов път, “Енергопроект” – София 1954-80 и във Варненска проектантска организация 1980-89.

2.3.1.2 Вера Ц. Калянджиева [+Швейцария] = І. германец; ІІ. американец, с него живя известно време и в Токио; ІІІ. швейцарец [+Швейцария].

2.3.2 Върбан Ст. Калянджиев, с винарска изба в Лясковец; къща на ул. “Караджа” № 38 във Варна. Тази библиотека бе дарена след смъртта му на Икономическия университет. Съосновател на Търговската академия, днес Икономически университет, основател и директор на Икономическия техникум; председател на Читалищния съюз, председател на Читалищното научно-просветно дружество и един от организаторите на летните музикални тържества; има библиография от може би стотина книги – мнографии, преводи, статии и приказки ; той е сред първите, които са разработили методиката за изследване на хранителните продукти и за качеството на българските вина и ракии.

# Олга Боева. Родът Калянджиеви .- в-к “Черно море”; nobilitybg - 27.І.2007; БВИ. С., 1988, с. 309-310 и 2 сн. Вж Родознание 1994, № 1, с. 40-41.

Няма коментари:

Публикуване на коментар