КАРАМАНОВ (Кюстендил)

Димитрия Караманов [*с. Граница  - Кюстендилско, 1811 +1869, Кюстендил], учител в Кюстендилско и Кюстендил. На негово име - училище = Трена.

   Ι

1. Алексо Д. Караманов  [*Кюстендил, 1839 +1902], депутат 1879-81, 1883-?, 1887-?. По убеждение – монархист и стамболовист, търговец. Умира от гангрена = Екатерина /Катя/ Починикова [*Кюстендил +ок.1925/6 на 95 г.], в Кюстендил след 1902.

1.1 син ? [+ бебе]

1.2. Владимир /Владе/ Ал. Караманов  [*Кюстендил, 9. септ. 1875], завършва история в СУ ?-1895 и право в Лозана - Швейцария 1908-13, учител по история в Дупница, Добрич. Участва във войните 1912-13. Окръжен управител на Плевен 1906-? и Кюстендил, адвокат в Кюстендил 1913-?. Председател на Кюстендилската окръжна комисия, търговец на сирене, масло и месо. Пише за Ст. Стамболов, автор на „Дойран и околията му” 1931, „Спомени”; краевед. Арестуван на 12.Х.1944 = Пенка Данаилова ДОНЧЕВА [*Котел]. Брак от 1897 във Варна.

1.2.1 Веселина Вл. Караманова [*Кюстендил, 3 март 1900 +22 февр 1980, София], с псевд. Веса Паспалева – поетеса, учителка по български в Петрич 1925-?. Автор на 54 книги. На нейно име - Национален детски поетичен конкурс от 2010. Личен архив в РИМ-Кюстендил = Леонид Иванов ПАСПАЛЕЕВ, подпоручик 1920, офицер, военен писател, участник в І Световна война, началник на царската охрана в „Чамкория” - Самоков; комендант на Петрич 1925-26-?, Радомир, София, Шумен, Сливен, София. Брак от 1921. Кума Райна. Имат 2 дъщери - Тамара и Людмила.

1.2.2-3 синове [+ малки]

1.2.4 Владимир Вл. Караманов  [*Кюстендил,1906], следва право в СУ; прокурор в Кюстендил преди 1944 = Нора. Няма наследници.

1.2.5 Данаил Вл. Караманов [*1907 +1985, София], завършва право, съдия в Добрич преди 1944, след 1944 е арестуван = Вяра Ангелова Гекова [*София, 1912 +2001, София], завършва славянска филология в СУ, учителка в Добрич преди 1944. Нямат наследници.

1.2.6 Тамара Вл. Караманова  [*Кюстендил, 1914+1998], завършва класическа филология и история в СУ; учителка в Кюстендил и Плевен. Неомъжена.

1.2.7 Лиляна Вл. Караманова  [*1916 +1990], учителка; завършва история в СУ, учителка в Благоевград..

1.3 Славка Ал. Караманова

1.4 Енка Ал. Караманова = Ненко  Хранов [*Радомир], четник при П. Хитов и опълченец. Имат дъщеря Екатерина /Тинчето/ = Здравко Янев, адвокат.

1.5 Люба Ал. Караманова = ? ПРОТИЧ.

1.6 Васка Ал. Караманова = Иван ?, учител по химия.

2. Григор Д. Караманов [*Кюстендил], доктор; завършва медицина в Цариград, кмет в Шумен. Умира от туберкулоза. Рисуван от Иван Доспевски = ?. Няма наследници.

     # Паспалеева, Тамара. Портрети от стария албум. Спомени. С., 2009, с. 8, 15-20-? и сн.; Лични сведения от Тамара Паспалеева - 13.ІV.2011. Родът е интерниран по лагерите Белене, Ножарево и Куциян; Ангел Геков. Сведения за 1.2.5, т.е. Данаил Вл. К. и с-во.- 6 и 9 март 2016.

ОДЖАКОВ (Лясковец)

Христо  Джяков - хаджия
   Ι
Васил х.Хр. Джяков, търговец = Пена
   Ι
1. Петър В. /Василич - по З. Стоянов/ Оджаков [*Лясковец, 15 окт. 1834 +31 юли 1906, Русе ], книжовник, правист, преводач и фолклорист. Учи в Горна Оряховица /килийно/, Арбанаси, Търново, Габрово, Галац 1852-55, Белград 1855-57 /гимназия/, Карловац 1857-58 /гимназия/, Следва кратко във Виена 1865-66, а завършва право в Одеса 1867-70. Съдия /окръжен съд/ в Кишинев 1873-74, адвокат и председател на окръжен съд - Русе 1880-81, прокурор и съдия във Видинския 1893-? и  Врачански окръжен съд ?-1895. Учител в - Лясковец,  Плевен 1858-65, Трявна, Галац и Комрат /Бесарабия/ 1871-73.  Губернски секретар ок. 1881. Преводач през РТВ 1877-78. Сътрудничи на - в-ци: България 1850-63, Българска пчела 1863, Съветник 1864, Время 1866, Турция 1866, Право 1870-72,  както и на руски и сръбски вестници; сп-ия. Български книжици 1859, Читалище 1871, Славянско братство 1877. Издава сп. "Древная и новая Болгария" 1879. Превежда от сръбски - 1865 /Цу-и или философ/ от Д. Обрадович, 1874 /Упътвание за описвание на правовите обичаи/ от В. В. Богишич. Автор на -  Практическо наставление във френский  язик 1863, Начални познания по география 1866, Разни и полезни 1867, Наука за песнотворство 1871, Обичайно наследствено право 1885 и История на българското право 1893-94 в 3 тома. На негово име  - улица в Лясковец = Теодора /Феодора/ [*Одеса - Русия]. 
1.1 Димитър  П. Оджаков = Цана Личева
1.2 Петър П. Оджаков = ?
1.2.1 Петър П. Оджаков, прокурор в ВКС = Мария.
1.2.1.1 Константин П. Оджаков [*8 дек. 1922] = Лидия Георгиева.
1.2.1.1.1 Мариела К. Оджакова [*Русе], проф. - биохимия, преподавател в СУ = ? Байтошев. Имат син Христо.
1.2.1.2 Тодор П. Оджаков

2. ? В. Оджаков [*1836 +? ]
3. Хрисава /Сава/ В. Оджакова [*Лясковец, 1838 +30 дек.1918]

4. Христо В. Оджаков = ?
4.1 Стефан Хр. Оджаков = ?
4.1.1 ? Ст. Оджаков [*1880 +1902]

5. М. В. Оджаков ?, фолклорист.
     # БВИ. С., 1988, с. 480-81 и сн.; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 512-513; Хен Сарв - geni.com , 25.11.2114. Вж НБКМ № 1438, л. 64б и 65 приписка от Димитър П. Оджаков върху 44-ия препис на "История словеноболгарская"; Оджакова, Мариела. geni.com 25 май 2015 и @ сведения от 4 и 6 април 2016 - и за 7 дъщери на П. В. Оджаков.

СТЕРГИЕВ (Янина)

Янаки Стергиев [*Янина - Гърция, 1818 +Калофер], билерин "народен лечител" в Калофер = ? Преселват се ок. 1838 в Калофер.

1. Костаки Ян. Стергиев [*Калофер, 1840 + Калофер, 1900], с прозв. Хекимина "доктор" в Калофер и Габрово 1877-78. Учи в Калофер, Пловдив /гръцко/ = Мария Недялкова Тошкова [*Калофер].
1.1 Иван К. Тошков [*Калофер], мирови съдия, адвокат в Казанлък, банков чиновник в Пловдив. Приема майчината си фамилия. 

2. Димитър /Димтраки/ Ян. Стергиев  [*Калофер, 1842] - напуска родни си град.

3.  ? Ян. Стергиева  [*Калофер, 1838 +1916] = Стоянчо Груюоглу [*Казанлък, 1804 + 16 апр. 1864], чорбаджия. Брак от 1850. Имат дъщеря *1860.

   # Начов, Никола. Калофер ... 1927, с. 391-394; @ geni.com 21.11.2014; gtrees,net; myHeritage.

КАСАПСКИ (Клофер)

Христо Касапски [+ преди 1847], завършва средно образование = Тана Миронова Тошкова [*Калофер], избягва  през РТВ в Севлиево.

1. Недко Хр. Касапски - в Калофер 1859.

2. Никола Хр. Касапски [*Калофер +1879, Севлиево], учи в Калофер и Одеса /Ришельовския лицей/ 1841-?, завършва "камерални науки" в Новоросийския университет ?-1847. Учител в Калофер 1847-50 и 1856-57, Русе 1852,  Свищов 1857-58. Спомощник  в Калофер на книгите Диплография 1850, Писмовник 1852, Повест 1855 и Църковна история 1855. Сътрудничи на сп. "Любословие" 1844 /с превод от немски и стихотворение "Желание"/ и в. "Цариградски вестник" 1849, 1851, 1853, 1857-58; сп. "Български книжици" 1858. Превежда от руски - "Начатоци на християнското учение" 1852 и "Пространний християнский катехизис" 1852, които са посветени на починалия си вуйчо Стефан М. Тошков. След РТВ е в Севлиево 1879. Кореспондира с Константин Фотинов 1846, Ив. В. Шопов, Найден Геров 1850 -51, 1853, 1857. Заболява от наследствена болест от майчина страна.

3. Мирчо Хр. Касапски [+Одеса], жив 1852. Учи в Одеса.
     # БВИ. С., 1988, с. 324; Начов, Никола. Калофер в миналото. С., 1990 /фототипно издание на това от 1927/, с. 217-226.

ХАДЖИЕВ (с. Златарица - Еленско)

Иван Хаджиев

1. Иван Ив. Хаджиев [*с. Златарица - Еленско, 1848], свещеник в родното си място 1877. Владее руски, турски и румънски. Килиен учител по граматика, география и естествени науки. Оставя приписка в Бибилия на турски.

2. Станю Ив. Хаджиев [*с. Златарица - Еленско, 1855 +23 ноем. 1877, Златарица], убит в сражение с турци. Неженат.
     # Сб. Писахме да се знае. С., 1985, с. 196-197 /със съкращение/ и с. 261; Чолакова, Маргарита. За своите братя и Отечеството.- в. Ехо, 26 февр. 1988, с. 3.  

СТАНЧЕВ (с. Калково, Самоковско)

Станчо [*с. Калково - Самоковско + 1816, Самоков] = Достана [+1816, Самоков]. починали от чума.
   Ι
? Станчев [*с. Калково - Самоковско, 1808 + ?] , с духовно име Дамаскин. Отрано остава сирак и слугува като земеделец и пастир в Калково. В Самоков - чиракува бояджийство и в дюкян. Учи в Етрополе при йеромонах Евтимий Хилендарец, с когото обикалят страната като таксидиоти. Достигат до Атон, където архимандрит Панталеймон го подстригва 1831 г. за инок  в Хилендарския монастир, откъдето и другото му духовно име - Хилендарец. Пребивава като монах в монастирите - Карлуковския 1835-42, Черепишкия 1842- 25.12.1853,  Тържишкия 1.8.1860-63 и Бешовишкия /Мездренско/ 11.5.1863-68-?. Оставя записани народни рецепти, писмовник и летописни бележки за периода 1848-68, вместени в книгата Вечен календар. 
     # Гошев, Иван. Описание на Вечния календар на монах Дамаскин. Църковни старини из Врачанска епархия.- Год.СУ /Бог. фак./, 1934, 23-33; Сб. Писахме да се знае. С., 1984, с. 342-348 /със съкращения/ и 416-417.

ПЕТКОВ

Рк Петко
   Ι
Димитър Петков - кмет на София 1888-93. Съиздател на в. "Независимост" = Екатерина Ризова. Брак до 1895.

1. Софка Д. Петкова [*ок. 1889, София], учи в Париж 1908 = ? Имат син Димо.

2. Петко Д. Петков [*ок. 1891, София]
    2.1 син ?П. Петков, починал рано.

3. Никола С. Петков [*София, ок. 1894 + 23 септ. 1947], земеделски водач; завършва право  Париж - Франция. Емигрант във Франция до 1929. Депутат до смъртта си, обесен от Народния съд.