НОНОВ (с. Енина, Казанлъшко)

Стоян /Теньо/
   Ι
Рк Ноно Стоянов [*с.Енина +1830], учител и свещеник от 1814-30 в родното си село.


1. Стоян п.Нонов [*с.Енина+1831], свещеник и учител в с.Енина.
1.1 Иван п.Ст. Нонов Тенев [*с.Енина,1810+1866], свещеник; учи в родното си място, свещеник в с.Енина  1845-66.
1.2 Христо Ст. Нонов Тенев


2. Иван(чо) п.Нонов [*с.Енина, 1790+1865,Енина], учител. учи в родното си място, абаджия в Цариград и деец за църковна независимост. Учител в Енина 1816-25 и 1837-38.
2.1 Йонко Ив. Нонов [*с.Енина], учител и свещеник; учител в с.Енина 1858-59 и Ст.Загора ок.1861-73. Свещеник от ян. 1873. Спомощник 1868 /"Поучения"/.
2.2 Никола Ив. Нонов [*с.Енина+1895], учител в с (О)розово, Казанлъшко ?-1860 и с.Енина 1860-68. Свещеник от 1868.  Член на РК-Енина.


Сродници 
- Иван П. Нонов [*Енина], учител в Сопот 1875 и Ст.Загора. 
- Иван Нонов [*Енина, 1869+1922],  учител след 1885. Заселва се в Ст.Загора 1901 и кмет на града 1918. 
     # БВИ. С., 1988, с. 478-479, 632; Вж Китипов, П. Миналото на с.Енина. С., 1968..

ДОКТОРОВ (с.Долно Драглище, Разложко)

х.Иван Караджов [*с. Караджово - Кукушко], кираджия и търговец. Преселник в с. Д.Драглище от ок. 1840 = ?. Имат 7 деца - Таса, Ветка, Серафим, Сава [*1849+1941], Георги [*1852+1924], Лазар, х. Янко. Другите са към клон Караджови.


1. Сава Ив. Докторов [*с.Д.Драглище,1849+22 юли 1941,Златица], учител и свещеник; учи в родното си място /до ΙΙ отделение/ ?-1862, Банско /ΙΙΙ отделение/ 1862-63. Учител /28 г./  в Разложко 1863-?, с. Обидим, Неврокопско 1871, с. Каменица ?- март 1876, с.Д.Драглище 1878-? и Златица от ок.1878-94  и свещеник /20 год./ от ок. 1894-1941. Деец за църковна независимост в Разложко, Самоков, Струмица, Демирхисарско /Кърчелово, Сингелово, Крушево/, Неврокопско /Алидяхово, Каракьой, Куманич, Старчище, Търлище/ и Петрич. Член на РК-Пазарджик ок. 1876. Участник в Кресненско-Разложкото въстание 1878-79 /Баненската буна/. Преселва се след въстанието в Златица. Пише спомени 1936 = Мария Лазарова Калоянова.
1.1 Цветана п.Савова [*1872] = Перфанов.
1.2 Магдалина п.Савова Попова [*1874]
1.3 Александра /Саша/  п.Савова [*1876 или 1886] = Неделев.
1.4 Богдана п.Савова [*1879] = Николов.
1.5 Пенка п. Савова  [*1880] = п.Иванов. Имат дъщеря Мария.
1.6 Иван п.С. Докторов [*1882]
1.6.1-? дъщерИ
1.7 Димитрина п.Савова [*1889] = Сокеров.
1.8 Екатерина п.Савова [*1891] = Тафров.


2. Георги Ив. Докторов [*с.Д.Драглище, 1852+1924], с прозв. Екимджията "доктор", деец 1870 за църковна независимост в Разложко, Неврокопско, Санданско и Петричко; народен лечител. Учи н родното си село до ΙΙ отделение. Усвоява от баща си умения да лекува. Член на РК-Д.Драглище 1876 и деен участник през Априлското въстание в ΙV Средногорски район, за което е арестуват и съден в Неврокоп и пратен в Сер. Сражава се в Кресненско-Разложкото въстание 1878-79 /в Разложката чета/. Изселва се в Златица след 1879 = Иванка [*с.Д.Драглище]. 
2.1 Мария Г. Докторова
2.2 Вела Г. Докторова
2.3 МагдалЕна Г. Докторова
2.4 Лазар Г. Докторов, железничар
а) Иванка Л. Докторова = Владимир Топенчаров, академик. Брак от 1932.
б) Маария Л. Докторова  = Александър Сталийски, министър преди 1944.
2.5 Анани Г. Докторов 1888+1930, машинист; завършва Военноморското училище - Варна. 
През Ι Световна война е на кораба "Дръзки". Умира от сърце.
2.5.1 Цветанка Ан. Докторова [* 1913]
2.5.2 Георги Ан. Докторов [* 1916]
2.5.3 Иван Ан. Докторов [*1920] 
а) Снежана Ив. Докторова
2.5.4 Михаил Ан. Докторов [*1922], завършва право в СУ и Висшата партийна школа в София. Доброволец 19 44-45 през ΙΙ Световна война /помощник командир на рота, води ежедневен дневник/. След 1944 е журналист  при Радио София и в. "Вечерни новини".
а) Елена М. Докторова.
   # Чолаков, Добри Й.  Поп Сава Иванов Докторов (Караджов).- Неизбледняващи образи. С., 1989, с. 88-96; Георги Иванов Докторов (Караджов) - Екимджията.- пак там, с. 96-100 и общи родови схеми с. 251-256. 

МАРКОВ (с.Златарица, Еленско)

Рк Марко [*с. Златарица, Еленско], свещеник в  родното си село и спомощник за "Аритметика" 1833.
   Ι
1. Костадин Марков [+1864], с прозв. Узун, свещеник в с. Къпиново, Търновско.
1.1 Марко К. Марков - учител.


2. Стоян Марков
2.2 Йордан Ст. Марков -  25.ХΙΙ.1875


3. Петър Марков
     # Станев, Никола. История .. 1993.

НИКИФОРОВ (Елена)

п. Марко [*с.Багалевци, Еленско], свещеник в Елена.
   Ι
п. Константин п.Марков [*Елена], свещеник и спомощник нва "Православное учение ... Платона" 1844.
   Ι
Рк Никифор Попконстантинов [*Елена,26.V.1824 +27.ХII.1881, Търново], с  прозв. Мудрон; учител и преводач; учи в - Елена, Одеса - Русия /семинария/ 1842-45. Учител в - Пазарджик 1845-50, Елена 1852-56 и 1859-75, Габрово 1856-59, Лясковския монастир /богословското училище/ 1875-77, Търново /и директор на девическата гимназия/ 1880-82. Ревизор на училищата в Търновско, член на епархиалния съвет 1875. Читалищен деец в Пазарджик и Елена. Член и председател на  Окръжния съд - Елена 1877-79. Депутат в Ι УС 1879. Превежда  "Ръководство  към нравствената философия" 1847, "Цветособрание църковнославянскаго язика или старобългарскаго язика" 1858 и "Наш приятел.." от Н. Корф 1874.


1. Константин п.К. Никифоров [*Габрово,19.Х.1856+20.Ι.1891, гр. Мерано - Италия], министър и публицист; учи в гр. Елена, гр. Николаев - Русия /гимназия/ 1871-76, Константиновското военно-артилерийско училище 1878; завършва в Петербург Военно-артилерийска академия ?-1883. Военен във Видин 1883. Преподавател във Военното училище - София 1883-86, министър на войната 1885-86. Съосновател на в. "Търновска конституция" 1884-88.


2. Юрдан п.К. Никифоров - 1924 дарява с брат си  на НБКМ ръкописът от ХΙΙΙ век  "Банишко евангелие".


3. Марко п.К. Никифоров - жив 1924, когато дарява  на НБКМ ръкописът от ХΙΙΙ век  "Банишко евангелие".
     # БВИ. С., 1988, с. 403, 404, 464, 538; Вж Еленски сборник 1931, с. 196-.

КУТЕВ (Сливен)

Рк Кутю, поп в черква "Св. Никола" в Сливен. Погребан с черковния двор = Зарафина.


1. Георги п.Кутев [*1819+1891], търговец = Ι. Мария х.Илиева Хараламбиева [*1825+1860], сестра на Сава Доброплодни; ΙΙ. Мария Ставрева [*1836+1909].
1.1 Кутю  Г. Кутев [*1845+1897], търговец, член на настоятелството на Сливенското гимнастическо дружество = Димитрина Чаракчиева [*1856+1953]
1.1.1 ? [*1880]
1.1.2 ? 
1.1.3 ?
1.1.4 ? [*1893]
1.2 Щиляна Г. Кутева
1.3 Зарафина Г. Кутева [*1847+1927] = Ι. Стоян, убит от турци; Петър Папазов. Имат 5 деца.
1.4 Илия Г. Кутев [*Сливен,1853+1909,Сливен], доктор; учи в Сливен /основно/, в Цариград /лицей в Галата/, завършва Военно-медицинско училище в Цариград ?-1877. Лекар в Ямбол и Сливен 1892-? = Екатерина Захариева Вичева [*1866+1941]. Имат 4 деца.
1.4.1 Стилияна /Стела/ Ил. Кутева [*1888+1958], пианистка; учи в Сливен /основно и средно/, музика при проф. Ранелди в гр.Нюшател - Швейцария, учителка по пиано в Музикалното училище и на Мишо Тодоров - композитор. Превежда от френски "Малък музикален речник" от Албрехта Крюгер 1911 = Божидар Здравков [*Пирот,1884+1959], кмет в Пловдив. Брак в Пловдив от 1913. Имат 2 деца - Антон [*1914] и Бистра [*1921].
1.4.2 Георги Ил. Кутев [*1890+1931], юрист и военен, почива неженен. 
1.4.3 Дафина Ил. Кутева [*Сливен,1891+1960], учителка по пиано в Средното музикално училище 1946-50 =  Евстати Александров [*Пловдив,1884+1933], инженер - минен и автор на операта "Невен и Рада" /представяна в София 1925/. Брак от 1921. Имат син Александър /Сашо/ [*1923+2007], инженер.
1.4.4 Захари Ил. Кутев [*1899+1901]
1.5 Щилиян Г. Кутев [*1862+1946], от 2 брак; Ι аптекар - магистър; завършва аптекарство. Управител на аптеки в Бургас, Сливен и Ямбол и Пазарджик = Радка Драгнева [*1880+1969].
1.5.1 Димитър Щ. Кутев [*1899+1936] = Мария Касърова.
1.5.2 Мария Щ. Кутева [*1903] = Жорж Врановски [*гр. Луганск - Русия, 1900+1969]. Имат  2 сина - Николай [*1928] и Димитър [*1931]. 




2. Янаки п.Кутев
3. Мария п.Кутева


4. Панарет п.Кутев, свещеник, архимандрит в българската черква в Цариград = ?
4.1 Стефан П. Кутев [*4 окт. 1853+19 окт.1931], учи в Роберт колеж в Цариград ?-1871. Учител по български език в колежа до 1914. Първият пълномощен министър в САЩ 1914; делагат 1921 в ООН= Член на БАН  = Лидия Гейл.  Завещават средства на БАН и Американския колеж в София.


Сродник - Лидия /Лида/ Кутева [*1923+2004] , професор - пианистка; учителка в Средното музикално училище -  София ?-1959-60 , 1976; преподавателка в Консерваторията - София, Белградския университет и Кипър /Никозия/. Нейни ученици са - проф. Павлина Доковска, проф. Ивелина Иванчева, проф. Юлия Ценова [*1948+2010], Ана Стойчева, Емилия Дворянска, Константин Цеков, Илия Чернаев, Иван Жеков,   доц. Виолета Попова, Фани Куцарова и др. Съавтор на "Начална школа по пиано", автор на детски и юношески клавирни сборници, редактор на клавирни издания. На нейно име - ученическа стипендция за пианист, Национална школо по пиано 2012.  
     # Александров, Александър Евст. и Александър Ст. Александров. Родословия на сродени сливенски фамилии - Асенови, Чакърови, Чаракчиеви, даскал Илиеви, поп Кутеви. Варна 1974 /София 2011/ с род. схеми; БВИ. С., 1988, с. 369. // Б.Ш. - за № 4 вж род ПАНАРЕТОВ.

МУСАКОВ (София)

Петър Мусаков = Елисавета Димитрова Каракашева. 

1. Атанас П. Мусаков [*Враца], скулптор; учи в София / Ι гимназия/, ученик на Иван Лазаров, завършва живопис в Чехия. Първият учител по каменоделство в специализираното училище в с. Кунино, Врачанско. 1927-?
1.1. Казимир  Ат. Мусаков [*София], архитект; учи в София / Ι гимназия/, следва архитектура в Берлин /ок. Втората световна война и завършва/ в София = ? , архитектка.
1.1.1 Мила К. Каракашева, художничка - живопис, акварел, иконописец. Учи гимназия за приложни изкуства. Художник към читалище. Нейни картини - "Париж", "Амстердам VI", "Градски пейзаж" и др.

2. Владимир П. Мусаков [*София, 25 окт. 1887+28 септ. 1916, с. Алфатар], писател и драматург; учи в София / Ι гимназия/ ?-1906, следва право в СУ 1906-07, завършва финасови и правни науки в Москва 1908-12. От ШЗО-Княжево излиза с чин подпоручик 1915. През Първата световна война първо е на Южния фронт, а след това на Добруджанския фронт, където е тежко ранен 16 септември при с. Кубадин. Умира от тетанус. Погребан е в черковния двор на гр. Алфатар. Адвокат в София от 1912. Сътрудничи на вестниците - "Ден", "Балканска трибуна", "Поща", "Дневник" и на списанията - "Листопад", "Светлина", "Факел" и "Родно изкуство". Автор на драмата "Далида" 1921 /играна в София 1921 и рецензирана от Елин Пелин 1921/, по същия сценарий е направена едноименна телевизионна драма 1995. Пише драматични поеми "Сатанаил" и "Последната нощ на Самсон" и епистолярния дневник "Кървави петна" 1921 /1943/, оценен от критика Васил Пундев 1921. Осен това пише стихове, приказки, импресии, разкази и оставя недовършен роман "Ана".  На негово име - литературен конкурс в Силистра 2012. 
     # Каранфилов, Ефрем. Подпоручик Мусаков. 1956; РБЛ, 1977, т. 2, с. 410; Кънев, Петър Ст. Владимир Мусаков. Неизвестно; В плеяда от световни и славянски творци. 120 години от рождението на Владимир Мусаков - сп. "Жажда" (Сливен) 2007, № с. 20-21 и сн.; Танков, Константин. Владимир Мусаков ...в. "Трета възраст", 2007, бр. 43 и сн.
   @ Мусакова, Мила С. -  вж коментар 31 дек. 2012. Тя е права за посочените мои грешки.

ГАЗИБАРОВ (Сливен)

Лазар Газибаров

1. Стефан Л. Газибаров (*Сливен + 1876), Ботев четник; член на РК-Сливен, след като Михаил Греков поема председателството, отговорник за архива и за  Ямбол и селския окръжен център в с. Керменлий /сега с.Кермен/ и сливенските села  Драгоданово и Налбантларе /сега с. Ковачите/. Участва в подготовката на Старозагорското въстание 1875. След неуспеха на въстанието и арестите  избягва в Румъния. Там постъпва в Ботевата чета и загива в сражение. На негово име - улица в Сливен.

1.1 ? доктор, завършва медицина в Швейцария, диригент на сливенския хор.

1.1.1 Любомир Газибаров, лекар-офтамолог във ВМА.

1.1.1.1 Димитър Л. Газибаров [*Сливен, 1956], доктор-травматолог; завършва медицина в София 1982, доктор в Бургас ок. 1989, асистент и началник на отделение във ВМА, мисия в Авганистан 2007 = ?, фармацевтка, с аптека в София. 

1.1.1.1 ? Л. Газибаров, завършва икономика в Англия.

2. Никола Л. Газибаров,  член на РК-Сливен и делегат на Сливен при РК-Ст.Загора, участва в Старозагорското въстание 1875. Заминава от Бургас с кораб през Цариград и Одеса, а после отива при хъшовете във Влашко. Доброволец, в батальона на руския майор Чиляев ?, през Сръбско-турската война 1876.

   # Табаков, Симеон. История на Сливен. т. Ι, с. 314.