Четници при Христо Македонски

август - зимата 1860

Път - Кресненските ханове до р. Струма се присъединяват към Стоимен войвода - до късна есен; зимуват в Рилския монастиир до лятото на 1861, заминават за Белград есента 1861 и там се присъединяват към легията на Раковски 1862.

Действия - отмъщават 1862 на 3-ма турци-разбойници - Рахман ага, синът на кърседаря Хайдар ага и на помака Мустафа Пехливан от с. Кремена.

1. Христо Николов МАКЕДОНСКИ, войвода 1860 и 1864-65. За рода му вж Блога.

2. Георги, с прозв. Ковачлията [*с. Ковачево-Неврокопско]

3. Пенко Маджаров [*Неврокопско]

4. ?, [*Неврокопско]

5. ?, [*Неврокопско]

6. ?, [*Неврокопско]

есента 1864 - 1865

Действия - разбиват шайката на Асан Пехливан [+1864].

Придвижване - достигат зимата до Зографския монастир, където "поклонниците" са дървари до пролетта на 1865. Преминават през Българско до Броила, за да се включат в подготвяните чети.

1. Христо Николов МАКЕДОНСКИ, войвода 1864-65 и 1860. За рода му вж Блога.

2. Ангел Митов /Митев/ [*София]

3. Илия Минчев [*Неврокопско]

4. Манол Наков [*с. Долни Тодорак-Кукушко]

5. Пано Стоянов [*Берово ?[

6. Петър Стоянов [*Джумая - Дупнишка], войвода до есента на 1864.

МАКЕДОНСКИ - с. Горни Тодорак

Никола [*с. Горни Тодораак - Кукушко +1835], платнар и сапунджия, търговец на прежда.

1. Георги Николов, свещеник; отвежда брат си Христо в Солун 1852 = ? Георгиева [* с. Долни Тодорак-Кукушко], жива 1859, дъщеря на Георги Сърбака, който след смъртта на съпругата си 1852 забягва в Света гора и става монах.

I

2. син ?, с бащиния занаят

3. дъщеря ? Н., 1852 в селото си

4. Стоян Н. [*1834] , търговец на платна и памук 1856-60. Близнак с Христо.

5. Христо Н. Македонски [*с.Горни Тодорак,1834 +5.VІІ.1916,Русе], с прозв. Македончето; учи в родното си село /килийно гръцко училище/ 1841-48, търговец в Солун 1852-56, търгува с памук и платна 1856-60, четник при Стоимен войвода ?- есента на 1860 из Малешевско, войвода на малка чета 1860. В Белград есента на 1861-1862. Участник в Първата ?- септември 1862 и Втората легии 1867; войвода на чета 1864-65, знаменосец при Х. Димитър и Ст. Караджа от 10 юли 1868 до с. Идилево-Севлиевско. Сражава се и на връх Бузлуджа. Оттегля се с двама четника и за 61 дена достигат до Зографския монастир, където престоява 7 месеца. През Цариград и Одеса достига до Румъния. Участва през Сръбско-турската война 1876 и Сръбско-българската война 1885. След РТВ живее в Русе. Съмишленик на Г.С.Раковски от 1860, другар на Ст. Карджа 1862. Автор на спомени "Записки на Хр. Македонски 1852-1877" 1896.

1. Екатерина Хр. Македонска

2. Тица Хр. Македонска, предават знамето за музей 1925.

# Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 151. Вж Спомените.

КЪРГОВ / ГРЕКОВ - Гурково

Къню Къргов

Ι

Генчо К. Къргов [*с.Хайнето= Гурково-Ст.Загорско,ок.1879+1883,с. Дермен дере-Бесарабия], .хайдутин и войвода от 1810-30 в Новозагорско, Казанлъшко и Сливенсоко. Пресъединява се към руските войски в Руско-турската война 1828- Преселва се 1830 в Бесарабия - с. Твърдица. На негово име - площад и читалище в Гурково = Злата.

1. Мито Г. Къргов

2. Михаил Г. Къргов, с прозв. Греков [*с.Дермен дере-Бесарабия, 23.V.1847 +22.ΙΙΙ.1922,Пловдив], съратник на В. Левски и сподвижник на Хр. Ботев; учител, учи в родното си място /начално/, гр. Николаев /гимназия/ 1864-67 и 1868-72. Четник при Н. Войводов и Цв. Павлович, участник във Втората белградска легия 1868-69. Учител в Сливен 1872-73. Член на РК-Сливен 1872, арестуван 1873, член на РК-Русе 1873-74 и на БРЦК - Гюргево 1874. След РТВ е секретар-началник на Кюстендилски и Сливенски окръзи. Русофир, емигрира 1887-96 административен служител в Сливен, Пловдив и София. Сътрудници на в. "Независимост" 1873-74, сп. "Илюстрация Светлина" 1905-06., сп. "Летописи" 1904, сп. "Наука", сп. "Българска сбирка", "Балканска трибуна", "Реч", "Сливен" и на руските - сп. "Новое время", "Гражданин", "Московские ведомости". Преводач от френски 1874, от руски 1875. Автор на спомени "Как освобождавахме България" 1905-1906 /1971/. и "Геройската смърт на Никола Войводов и Цвятко Павлович" 1904.

# БВИ. С., 1988, с. 164 и сн.на Михаил; ЕБВЛ. С., 1996, с. 200-201; geni.com - 12.VIII.2011.

Четници при Теню Люцканов

Лятото 1864 – лятото 1865

Преминава в Българско.

Стоян /Теню/ Люцканов Папазолу [+лятото 1865], войвода от лятото на 1864. На практика Теньо изоставя дружината и продължава да шета из Добруджа до следващото лято, когато е убит. Шурей на П. Хитов.

Димитър Колев Стойнов - Заралията, Коджа Ибрахим [*с. Карабурун = Знаменосец– Ст.Загорско,1832 +началото на август 1868, Агликина поляна], терзия в Стара Загора и Сливен. Участва в Първата легия 1862, четник при Тодор Харбоолу, а през 1864-65 в четата на Теньо Люцканов. Знаменосец 1868. Отделя се от четата. Убит в сражение.

Стефан Караджа [Стефан Тодоров Димов *с. Ичме = Стефан Караджа-Ямболско 11.V.1840+31.VІІ.1868,Русе], участник в Белградската легия 1862, след това войвода на малка чета, която действа из Добруджа; четник при Теньо Люцканов 1864-? и при Хаджи Димитър 1865. Войвода в обединената чета 1868. Заловен 10.VІІ.1868, съден в Русе. Умира от раните си.

САВОВ / МИЛАНОВ (Елена)

Рк Сава Миланов, свещеник в Елена през 40-те, спомощник 1843 /"Общое землеописание"/, 1844 /"История на славеноболгарския народ" и "Православное учение"/ и 1847 /Писменица на славянски язик/.

1. Милан Савов Миланов [*Елена], учител и свещеник; учи в Елена при Иван Момчилов, Никола Михайловски и Никифор Попконстантинов, учител през 60-те в Лясковец, Сливен и Елена. Свещеник в Елена от 1869.

2. Андрей Савов Миланов, свещеник в с.Беброво-Еленско от 50-те до 70-те год. Издател и преводач от руски 1870 /"Кратки поучения" с авторски предговор за свещеническото положение в България/. Сътрудничи на сп. "Слава" 1871.

# БВИ. С., 1988, с. 413, 578-579.

САВОВ (Ст. Загора)

Рк п.Сава, свещеник.

1. Иван п.Савов, учител в с.Конопчии = Могилово-Чирпанско 1872.

2. Михаил п.Савов [*Ст.Загора,8.Х.1857+21.VІІ.1928, гр. Сен Валие дьо Тией - Франция], генерал; учи в - Хасково, Пловдив и Габрово /гимназия/, Цариград ?-1876, завършва в София /Военно училище/ ?-1879 и Военна академия в Петербург ?-1881. началник на отделение в щаба на Румелийската милиция, началник щаб и командир на пехотна бригада, помощник-министър в Министерство на войната, началник на Военното училище София. Участва в Сръбско-българската война 1885. Командир на ІІ, ІV и V армия през Балканската война. Министър на войната 189194 и 1903-07, пълномощен министър в Париж 1920-23. Награждаван с ордени "За храброст" = Мария.

2.1 дъщеря ? М. Савова = Васил Беров.

# БВИ. С., 1988, с. 579.

ПЕШЕВ (Севлиево)

Иван Пешев, търговец

1. Стефан Ив. Пешев [*Севлиево,2.ХІ.1854+ 26.VІ.1876,Севлиево], революционер; учи в Севлиево при Марин Калугеров, Главен организатор в Севлиевския край /селата Батошево, Гъбене, Кръвеник/ 1875-76, председател на РК-Севлиево и на читалище "Росица" 1875-76, заловен 29 април 1876 преди избухване на Априлското въстание, съден в Търново и обесен. Редактор на в. "Гайда" 1875, в. "Търпан" 1875, сътрудниче на в. "Напредък" 1875-76. На негово име - училище и площад в Севлиево, улици в София и Габрово.

2. Петър Ив. Пешев [*с.Горско сливово-Севлиевско,27.VІІ.1858+19.І.1931,София], юрист, министър, публицист; учи в Севлиево /основно/, Лясковец /духовна семинария/ 1874-76, гр. Николаев-Русия /гимназия/ 1878-80, Загреб; завършва право в Москва 1880-84. Учител в Севлиево ок.1877-78. Депутат в 7-8 и 10-18 ОНС /1893-95 и 1899-1919/, чиновник в Министерството на правосъдието 1884-87, адвокат в Севлиево 1887-99 и в София 1901-19, председател на Софийския адвокатски съвет 1910-12. Министър на правосъдието 1894, 1899-1900 и 1913 и на народната просвета 1913-18. Автор на спомени 1987.

# БВИ. С., 1988, с. 530-531; Вж Бакалов, Йоаким. Стефан Иванов Пешев. С., 1901; Вж Йонкова, Стоянка Маринова. Стефан Пешев 1854.1876. Биография. С., 2001, 177 с.