ЧОЛАКОВ (с.Долно Драглище, Разложко)

Радул /Дуле/, с прозв. Чолака

   I

Стойчо Чолаков ...

   I

Филип [+1865] ... 

   I

Никола  Филипов Чолаков [*Д. Драглище - Мехомийско, 1819 +1879], чорбаджия, кмет на Д. Драглище = Катерина /Катето/ п. Михайлова п. Йосифова Мандзурска [*Мехомия, дн. Разлог, 1822]. Брак 1839 в Самоков.

1. Христо [*1842 +1913], род. схема с. 264

2. Тона ж. [*1844 +1880]

3. Атанас [*1848 +1924], род. схема с. 265

4. Мария [*1850 +1924]

5. Георги Н. Чолаков, с прозв. Даскало [*Д. Драглище, 22.ІХ.1853 +1919, Златица], борец за свобода; учи в - Д. Драглище, Разлог, Якоруда, Пловдив /класно/ок. 1870; учител в - Разлог, с. Баня-Разложко 1871-72, с. Каменица 1873, Перущица 1874-75 и в с. Ветрен-Пазарджишко 1875-76, Златица 1878-?; делегат на Оборище 1876, като представител на с. Ветрен под името Георги Цветков, след което в Д.Драглище е първият арестуван в Разложката котловина, затворен в - Разлог, Неврокоп, Серес, Драма, Кавала, Пловдив. Осъден на смърт, но европейската намеса го спасява. Преводач след 1878 в Г.Джумая и член на комитета "Единство". секретар на съда в Дупница 1879, околийски началник в Трън, училищен инспектор в Софийско окръжие. Участва в Кресненско-Разложкото въстание 1878-79 се изселва със семейството си в Златица, където е и кмет. Депутат 1887-90, доброволец в Сръбско-българската война 1885 и деец на ВМОРО = Здравка [+18.V.1911].

5.1. Никола Г. Чолаков, член на РК-Каменица. Има 11 деца /Пею, Иван, Спас, Борис/.

5.2. Александър Г. Чолаков

5.3. Гина Г. Чолакова 

5.4. Катерина Г. Чолакова

5.5. Мария Г. Чолакова = Стою Докумов [*с. Казанчилар, Провадийско], учител.

5.6. Асен Г. Чолаков, генерал; участник в Илинденско-Преображенското въстание, Балканската война и І световна война.

6. Магда ж. [*1855 +1915]

7. Иван [*1859 +1938], род. схема с. 267

8. Филип [*1862 +1890], род. схема с. 268

9. Илия [*1865 +1916], роз схема с. 268

10. Цена  [*1868 +1947]

# Чолаков, Добри Йорданов.- в. Антени, 27.V.1987; Неизбледняващи образи. С., 1989, с. 60-65 и родови схеми с. 262-275; БВИ, С., 1988, с. 706; Николова, Пенка. Кузма Поптомов и Георги Чолаков - деятели на Априлското въстание в Разложкия край.- БВ, С., 2006, т. 8, с. 159-165. 

ЧЕХЛАРОВ (Габрово)

Венко Чехларов [*Габрово] = Мария.

І

1. Тот(к)а Венкова Чехларова [*Габрово, 1855+23.ХІІ.1921,София], доктор, учителка и дарителка. Първата българска лекарка. Отрано осиротява. Женското благотворително дружество "Майчина грижа" подпомага образованието й. Учи при Илия Христович в Габрово ?-1873. Учителка в Габрово 1873-78. Завършва медицина в Петербург 1878; 1883-86, специализира детски болести в Петербург 1893-95 и акушерство във Виена 1895-?. Лекарка в Русе, Търново, Варна и София ?-1900, Александровската болница. Дарява на с. Искрец - 500,000 лв. за строежа на болничен павильон с 40 легла към санаториума и обзавеждането му с медицинска апаратура. Същата сума завещава и на Габровското девическо училище; на СУ - 40,000 лв. На нейно име: Павилиьон в Искрецкия санаториум, Горското климатично училище в с. Зелено дърво - Габровско от 1929-85, габровската окръжна болница от 1971 г. и габровска улица 1997.

2. Радка В. Чехларова = Ι. Цанко. Имат 2 сина - Васил /Венко/ и Иван, офицер в Русе; ΙΙ. Нестор Миневски, телеграфист. Имат 3 деца – Тота, Иван *1923, Кина.

# Димитрова, Мария. Д-р Тота Венкова.- В: Живот за обществено благополучие. Гб., 2003, с. 36-42 и 4 сн. . 74. В-к "Първата. Спомен за габровката д-р Тота Венкова, първата българка лекарка и най-щедра дарителка". Гб, декември 1996, сн. и родословна схема с. 6 от Стефка Василева.

ГРУЕВ (Копривщица)

Пройчо Груев, търговец

1. Йоаким П. Груев [*Копривщица,9.ІХ.1828+1.VІІІ.1912,Пловдив], книжовник; учи в Копривщица ?-1844 и 1847-48, Пловдив /гръцко училище/ 1844-47; учител в - Копривщица 1848-56 и Пловдив 1856-68 и 1887-93 /директор/, деец за църковна независимост, съмишленик на Г. Ст. Раковски 1857-61. В Пловдив - помощник на турския окръжен управител 1868-70, председател на градския съвет 1871- 72, ?- май 1876, арестуван 10 юни - 31 юли 1876 и екстрадиран в Цариград до амнистията 1878, председател на Съдебния съвет в Източна Румелия 1878, директор на просветата 1879-84, член на Върховния административен съд. Редактира сп. "Училищен дневник". Сътрудник на - в. "Цариградски вестник" 1851 и 1857-58; сп. "Български книжици" 1858-59, в. "Турция" 1864, сп. "Летоструй" 1869-70, 1872-73 и 1875; сп. "Ръководител на основното учение" 1874, сп. "Български преглед" 1898, сп. "Илюстрация Светлина" 1919; преводач от - руски 1852 /1866/ и 1858, сръбски 1858, 1861, френски 1861, 1862, 1863 /1865, 1870, 1872, 1875/ и полски 1870 /1874/ ; автор на "Първи знания за деца" 1857 /1861, 1863, 1866, 1869, 1871, 1873/; "Гуслица или нови песни" 1858, "Основна българска граматика" 1858 /1862, 1864, 1865, 1869/, "Начала на българска граматика" 1863 /1869/; "Малка аритметика" 1867 /1869, 1871, 1873/; " Българска история"1869 и др. = Мария, пише писмо до Ст. Чомаков 3.VІ.1876

2. Георги /Джорджо/ П. Груев [*Копривщица,12.І.1832+22.ХІІ.1899,Пловдив], учител; учи в Копривщица и Пловдив; учител в Копривщица 1850-51 и Пловдив 1851-54, деец за църковна независимост, съмишленик на Г. Раковски 1857-61, писар при Евлоги и Георги Георгиеви в Галац и Браила 1857-58. В Цариград от 1854 - търговец, настоятел и І председател на българското училище 1866, пловдивски представител на църковния събор 1871, секретар и счетоводител на Българската екзархия 1874-77. 1877 е заточен на Мала Азия; подпредседател 1880 и председател 1881-82 на Областното събрание, председател на Пловдивския апелативен съд след 1885. Сътрудник на в. "Българска дневница" 1857, сп. "Български книжици" 1858-59; в. "Турция" 1871, сп. "Читалище" 1871, 1875 и в. "Право" 1873.

3. Веселин П. Груев [*Копривщица,28.І.Х.1838+11.ІІ.1868, София], с духовно име Харитон след 1868, учител; учи в Пловдив ?-1858 /и при брат си Й. Груев/, учител в - Клисура 1858-62, Копривщица 1862-65 и София 1865-68; преводач, автор на "Начални познания по геометрия" 1867.

4. Александър П. Груев [*Копривщица], учител; учи в Пловдив ?-1868-? /при брат си Й. Груев/, учител в Пирдоп 1869-71, 1872-73 и с. Старо Железаре - Пловдивско; читалищен деец в Пирдоп.

# БВИ. С., 1988, с. 167-169 и 3 сн.; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с.202-204; Илиева, Анна. Братята Йоаким и Георги Груеви и Априлското въстание. С., 2002, т. 4, с. 107-114. Вж Греув, Йоаким. Моите спомени. П., 1906; Архив на Георги Груев в Пловдивската библиотека "Ив. Вазов", дарен от наследниците му; Груев, Йоаким. Литературен архив, т. 9.

ХАДЖИДЕЯНОВ (Панагюрище)

Коренът на рода е от Дебърско.

Рк Деян Юруков, поклонник до Йерусалим - хаджия.

Лука Хаджио[г]лу /Хаджидеянов/, хаджия.

І

Пенчо Хаджилуков Хаджидеянов [*Панагюрище,ок. 1790+1870, Цариград], търговец- джелепин и в Цариград, ктитор на местната черква "Св. Георги" 1853-54.

І

1. Георги П. Хаджидеянов [+ преди 1853], на негово име е наречена черквата заради бащиното крупно дарителство.

2. Лука П. Хаджидеянов [+1871,Цариград], поборник; търговец-джелепин, поклонник до Йерусалим - хаджия, доставя на РК-Панагюрище оръжие от Цариград. Родоначалник на рода Хаджилуков.

2.1 Пенчо Хаджилуков [*Панагюрище,1841+VІ.1876,с.Поибрене], поборник; учи в Панагюрище и гимназия в Цариград /Роберт колеж/, търговец-джелепин. Домът му е убежище на РК-Пазарджик, тук отсяда и В. Левски, А. Кънчев и Димитър Общи на 14.VІІ.1871, както и на 22 ХІ. 1872 домът му е посетен от В. Левски, Тодор Фурнаджиев - охрана и Павел Шопов. На Левски, за делото, дава 25 турски лири. Закупува оръжие за въстаниците 1875, предоставя къщата си за арсенал, склад и седалище на Г. Бенковски и П. Бобеков - членове на Привременното правителство

2.V.1876. С въстаниици се оттегля към Меченския и Поибренския балкан. Заловен и и обесен в м. Пилеково усое = Стояна, участва в ушиването на панагюрското знаме. Домът им е сринат до основи и изгорен от турците 30.V.1876.

3. Деян П. Хаджидеянов, поборник и търговец-джелепин, доставя от Цариград оръжие на РК-Панагюрище.

Сродник - Никола Илчев, поборник в Панагюрище 1876.

# Абдулов, Георги. Приносът на Хаджилуковия и Хаджияновия род от Панагюрище през Възраждането и Априлското въстание.- БВ, 2002, т. 4, с. 67-73. Вж Горинов, Недьо. Панагюрци от старо време. Хаджи Деяновия род.- Оборище (Панагюрище) 1940, бр. 270; Деянов, Димитър Георгиев. Хаджидеяновият род.- ИМ-Панаюрище.

ФОТИНОВ (Самоков)

Рк Йовчо [*от подбалканските градове+млад], преселник в Пловдив = х.Фота [*Пловдив,1734+17.ІХ.1844], с духовно име Теоктиста и Теофана; дъщеря на кожухар от Клисура и калоферка, учи в Русия - Киевската лавра. В Самоков построява черква и Самоковския девически метох и игуменка, деец за църковна независимост. С Иванчо Чавдаров са пратени от турските власти при сръбския княз Милош Обренович, за да спрат въстанията. Открива училище в Самоков.

1. Георги Йовчев, с духовно име Герасим 1833, абаджия - кожухар в Пловдив, килиен учител в Самоков 1833-35.

1.1 Константин Г. Фотинов [*Самоков,ок. 1790+29.ХІ.1858,Цариград], книжовник и учител; учи в Самоков и гръцка гимназия в Пловдив и Кидония ?-ок.1825, търговец на дървен материал в - Пловдив 1825, Смирна 1826-1835-1838 и става преводач във френското консулство 1842-?. Издава І българско списание "Любословие" 1842, 1844-45, учител в Смирна 1828-42 и 1844-1847, преводач от гръцки - "Общое землеописание" 1843, 1852, Псалтир 1855 в 7 издания, Битие 1857 в 4 издания. Автор на "Гръцка граматика" 1838, "Болгарский разговорник" 1845. Подготвя за издаване триезичен речник "Руско-българско-гръцки речник".

2. Катерина Г. Фотинова = ?. Има ? деца - Христо Фотов /Фотин/ и Архелая, 1845 в Самоков.

3. Евдокия Г. Фотинова, с духовно име Аполинария [+преди 1839], монахиня 1820-26 и учителка в Самоковското девическо училище.

4. Теофания Г. Фотинова, монахиня 1820.

2. Сузана Г. Фотинова, най-малката сестра, с духовно име София = Алекси Сахатчи [*Самоков]. Имат ? деца - Мария - покалугерила се, Домница - покалугерила се, Евантия - монахиня /може би Мария?/ и син ? /"правнук на Фота" - Иванчо Сахатчиев.

Сродник

- Никола Чолаков, вер. син от І брак на Сузана.

- Мария, вер. е омъжена за Ал. Сахатчи, а след смъртта му се покалугерила като Евантия.

# Чолаков, Никола. Хаджи Фота Йовчева.- Антени 7.Х.1981, с. 15; БВИ. С., 1988, с. 674,151; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 749-750.

КИСИМОВ (Търново)

х.Георги /Герго/ Кисимов, търговец - абаджия

1. Пандели /Панталей, Пантелаки/ х.Г. Кисимов [*Търново,1832+13.І.1905,София] учи в Търново, търговец при баща си 1850-62. Разпространител на вестниците на Раковски -. редактира в. "Отечество" 1869-71 и 1884-85, съосновател на ТБЦК в Букурещ, След 1878 съдебен служител в Търново, София, Русе и Варна. Сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1853, "Народност" 1867-68, "Българска пчела" 1864, "Дунавска зора" 1869, "Македония" 1872, "Турция" 1872-73, "Стара планина" 1877, сп. "Славянско братство" 1878, в. " Българин" 1878; преводач от - гръцки 1851, 1853, 1875 и от румънски 1873 Автор на - "Епизод от хайдушките наречени чети в Балкана на 1867" 1868, Спомени 1894 и "Исторически работи" в 4 части 1898-1903 = Клеанта [+1871].

1.1 Юри П. Кисимов

2. Евгения Г. Кисимова [*Търново,1835+ІХ.1886, Търново] , учителка в Търново -1864-65-; учи в Търново, читалищна деятелка. Сътрудник на в "Македония" 1869, в. "Право" 1869-79, сп. "Читалище" 1872 и в. "Зорница" 1876 = Димитър Владов.

3. Мария Г. Кисимова [*Търново,1849] = Васил х.СТОЯНОВ-Берон [*Котел,1824+ 1909,София]. Брак от 1864 в Търново. Имат 14 деца.

# Мусаков, Илия. Д-р Васил Берон. С., 1944, с. 119-120; БВИ. С., 1988, с. 334-335,

х.СТОЯНОВ (Котел)

Стоян х. Стоянов Джелалски [*Котел], отглежда около гр. Кюстенджа стада с овци = Жейна х.Берович, сестра на Петър БЕРОН.

1. Христо Ст. х.Стоянов, търговец във Влашко = Александр(ин)а Попович.

2. Петър Ст. х.Стоянов, овчар при баща си = Мария.

3. Иван Ст. х.Стоянов = Радка Драганчева.

4. Васил Ст. х.Стоянов - с псевд. Берон [*Котел,1824+9.Х.1909,София], І доктор в България; І археолог; учи в - Котел, Плоещ, Крайова, Брашов, Букурещ ок.1837, Цариград, Одеса /Ришельовски лицей/?-1846, Дрезден /немска гимназия/, завършва медицина в гр. Вюрцбург 1848-52 с докторат "Тетанусът и лечението му с хашиш" 1852 и специализира хирургия в Париж и гинекология във Виена; деец за църковна независимост. В Букурещ се среща със съгражданина си Г. Ст. Раковски 1852 и избран за деловодител на БРКЦ - Букурещ, съдейства въстанието на дядо Никола Филиповски. Лекар и аптекар в Букурещ 1855-56, Търново 1856-64 и ок.1870-71, Болград 1864-70, през Сръбско-турската война 1876 и РТВ 1877-78. Училищен настоятел в Търново. Сътрудничи на - в. "La Presse d` Orient" 1856, сп. "Български книжици" 1858, "Българска пчела" 1863, сп. "Духовни книжки" 1866-67, в. "Народност" 1868, в. "Българин" 1878. Издава в. "Пътник" 1870. Депутат в УС 1879. Автор на "Археологически и исторически изследвания" 1886, Първа българско-фенска граматика 1859, Логика 1861, Българо-френски буквар 1865, Първа българо-немска грматика 1868, Естествена история - Зоология 1870. Приятел на Климент - Васил Друмев, среща се с Хр. Ботев в Болград = Мария х.Герчева Кисимова [*Търново,1848]. Брак от 1865. Имат 14 деца. Най-малкият брат - Василчо.

4.1. момиче ? [*Търново,1865]. Една от седемте ?

4.2. Богомил В. Берон [* Болград,ок.1866/70], професор; завършва медицина в Вюрцбург; лекар в София ок. 1901, преподава в СУ ок. 1938.

4.3. Васил В. Берон

4.4. Богозар В. Берон

4.5. Стоян В. Берон

4.6. Богослав В. Берон

4.7. Христо В. Берон

4.8. Александър В. Берон, жив ок. 1938

4.9. Злата В. Берон, жива ок. 1938

4.10. Велислава В. Берон, жива ок. 1938

4.11. Милена В. Берон, жива ок. 1938

4.12. Жена В. Берон

4.13. Мара В. Берон, жива ок. 1938

4.14. Цветана В. Берон

4.15. Мария В. Берон

5. Анастасия Хаджистоянова = Михаил Милошев. Имат 4 деца - Петър, Йова, Стоян и Слава.

6. Елена Хаджистоянова

7. Слава Хаджистоянова = Петър Матеев.

# Мусаков, Илия. Д-р Васил Берон. С., 1944, 176 с. и сн. Книгата ми бе предоставена от Пенчо Бонев; БВИ. С., 1988, с.65-66 и сн; geni.com 22.ІІ.2009 и 10.VІІІ.2009.