БЕНИН (Банско)

Никола Бенин [*ок.1745], търговец = София.

1. Петър Н. Бенин [*Банско,ок.1770], свещеник и учител в Банско 1811 = Екатерина Германова [*Банско]

1.1 Никола п.Петров Бенин [*Банско,1793+4.І.1881,Рилски монастир], с духовно име Неофит Рилски, книжовник; учи в - Банско 1800-08, Рилски монастир 1811, Мелник 1821-26 и Букурещ 1834-35, забягва в Рилския монастир да учи зографство при Тома Вишанов -1811; замонашва се в Рилския монастир, йероманах 1818, Рилски игумен 1860-64, секретар на самоковския митрополит 1828 и на Рилския монастир 1831-33, таксидот в Казанлък 1833. Учител в Самоков 1826-30, Габрово 2.І.1835-37, Копривщица 24.ІХ.1837-39, о. Халки 1848-52. Кореспондира с В. Априлов, Никола Палаузов, братя Мустакови, Атанас Кипиловски, Захари Зограф, Захари Круша, Найден Геров, Йоаким Груев, Драган Цанков и др. Спомощник 1837. Преводач 1840 /1850, 1853,1856, 1857,1859/, 1843, 1849 . Автор на "Болгарска граматика" 1835, "Краснописание" 1837, " Словар на българския език, изтълкуван на църковнославянски и гръцки език" 1875, "Описание болгарского священого монастиря Рилского" 1879. На негово име - университет в Благоевград, улица в София.

1.2. Георги /Геро/ п.Петров Бенин [*Банско,ок.1795], с прозв. Цакето.

1.2.1 Сандра Г. Бенина [*1824]

1.2.2 Цвета Г. Бенина [*1828]

1.2.3 Варвара Г. Бенина [*1830]

1.2.4 Костадин Г. Бенин Сменя си ФИ и става Родоначалник на рода ЦАКОВ. Има 2 сина Алекса [*1872+1932] и Петър [*1873+1933].

1.2.5 Никола Г. Бенин.

1.2.6 Михаил Г. Бенин [*Банско], ктитор на черквата"Св. Троица" 1833, кмет на Банско. Има 3 деца - Елена [*1862+1955] ,Иван [*1865+1925], Мария [*1877+1969], които също приемат ФИ ЦАКОВ.

1.2.6.1 Каля М. Бенина = Никола Попфилипов.

1.3. Ана п.Петрова Бенина, пише писмо до Неофит Рилски 1856. Има 2 сина.

1.4. София п.Петрова Бенина. Има дъщеря, Евпраксия, монахиня в Рилския монастир

2. Георги /Геро/ Н. Бенин [*Банско,ок.1775]

2.1 Тома Г. Бенин, пише писмо до Неофит Рилски 1839.

2.1.1 Анастасия Т. Бенина, с духовно име Андроника [*ок.1868+1937 жива], отива в Рилския монастир 1878.

2.1.2 Деница Т. Бенина = Костадин Попдимитров [*Банско]. Имат 6 деца - Елена, Владимир, Иван, Георги, Лазар и Димитър.

2.1.3 Магдалена Т. Бенина = Методи Рупчин [*Банско]. Имат син ?, внук Михаил, правнук Иван М. Рупчин, праправнуци - Асен Ив. Рупчин и Михаил Ив. Рупчин.

2.1.4 Мария Т. Бенина [+ок.1908] = Марко Доюв [* Банско], ханджия в Драмско - с. Алистрати. Имат 6 деца - Магдалена, Петър, Катерина, Елена, Тома и Василка [*1882+1976]

2.1.5 Никола Т. Бенин [*Банско,1867+Банско], в Солун.

2.1.5.1 Тома Н. Бенин [*1890]

2.1.5.2 Атанас Н. Бенин [*1892]

2.1.5.3 Костадин Н. Бенин [*1894]

2.1.5.4 Андон Н. Бенин [*1896]

2.1.5.5 Елена Н. Бенина [*1898]

2.1.5.6 Вангелия Н. Бенина [*1900]

2.1.6 Георги Т. Бенин, в Пловдив

2.1.6.1 Иван Г. Бенин

2.1.6.2 Костадин Г. Бенин

2.1.6.3 Христо Г. Бенин

2.1.6.4 Магдалена Г. Бенина

2.1.6.5 Райна Г. Бенина = Васил Якимов [*София]. Имат 2 деца - Милка [*1922] и Яким [*1925].

2.1.7 Марко Т. Бенин [*1865+1935], преселва се в Пещера след Кресненско-Разложкото въстание = Мария Бойкинова.

2.1.7.1 Никола М. Бенин [*1894+1950], търговец в Пещера.

2.1.7.2 София М. Бенина [*1895+1966]

2.1.7.3 Тома М. Бенин [*1897+1971], електроинженер.

2.1.7.4 Рачо М. Бенин [*1906+1974], счетоводител в Пещера.

2.1.7.5 Катерина М. Томова Бенина [*1909+1978] = Христо Бацелов. Имат дъщеря Мария [*1935].

2.1.8 Димитър /Минката/ Т. Бенин, в Банско

2.1.8.1 Костадин Д. Томов Бенин [*1884+1958]

2.1.8.1.1 Милан К. Бенин [*1907+1977]

2.1.8.1.1.1 Иван М. Бенин [*1953]

2.1.8.1.1.1.1 Милчо Ив. Бенин [*1962]

2.1.8.1.1.1.2 Светла Ив. Бенина [*1964]

2.1.8.2 Манка Д. Бенина [*1886+1968] = Лазар Глушков [*Банско]. Имат 4 деца - Тома [*1901+1979], Никола [*1907+1980], Георги [*1909+1981] и Александър [*1913], родоизследовател.

Сродник - Петруна Георгиева Бенина [*1860, жива 1937], баба на проф. Васил Захариев и на проф. Петър Коледаров = ? Събев.

# Михаилов, Крум. Родът на Неофит Рилски.- В: Стари български родове. С., 1989, с. 50-82.

ДОБРОПЛОДНИ (Сливен)

Слав /Хараламби/

1. х.Илия Славов [*Сливен,1780+1832,Плоещ], хаджия, учител в Сливен ?-1830; учи в Светогорските монастири. Ръкороложен от Одринския владика за проповедник и протопсалт. Умира от холера = х.Трендафила [*1785+1845,Сливен], учителка в Сливен 1815-30. Изселват се в Плоещ 1830-32.

1.1 Никола х.Ил. Славов [*Сливен,1810+1836], хаджия; отровен от турци.

1.2 Сава х.Ил. Славов, с псевд. Допброплодни, преди 1846 [*Сливен,3.ХІІ.1820+19.І.1894, София], книжовник; учи в - Котел 1827-30 и ок.1832-35, Цариград /гръцко училище/, учител в - Котел 1842-47, Шумен 1848-52 и 1856-59, Сремски Карловци 1853-55 /преподава гръцки език/, Сливен 1859-61 и директор, Варна 1862-64, Тулча 1864-69 и 1875-78, Силистра 1870-72, Кюстенджа 1872-75 и училищен инспектор 1881-86 в Разград и Варна. Читалищен деятел и І председател 1856. Сътрудничи на в. "България" и в. "Турция", редактира в. "Нова българска пчела" 1887-88. Автор на - "Водител на взаимните училища" 1852, комедията "Михал" 1853, "Писменик" 1853; "Училищни таблици" 1857, "Пространний буквар ..." 1860, "Кратко здравословие ..." 1865, "Неделни апостоли и евангелия..." 1866, "Нов буквар за приготовление към звучната методика" 1866, "Нова лесна метода да се изучи българский език и практически руский и гръцкий" 1885, "Скромно ...1892" и автобиография 1893 ; превежда от френски и гръцки 1846 /1853/ = І. Фотина Жекова; ІІ. Мария /Маринка/ Генчева [*Сливен,8.ІХ.1846+31.V.1866,Сливен], учителка в Тулча - 4 г. Автор на "Нов буквар за първоначалните момчета и момичета" 1866.

1.2.1 Преслав С. Доброплодни [*Шумен,18.ІІ.1857+15.І.1908], учи в Шумен и Киев /семинария/ ?-ок.1878, завършва ИФФ в Киевския университет ?-1886. Учител в Казанлък и София. Сътрудничи на сп. "Училище" 1873 с разказ.

1.3 Хараламби х.Ил. Славов [*Сливен,1822+1839, Ямбол], съсечен от турци.

1.4 Христаки х.Илиев Славов [*Сливен,1823+август 1877], с прозв. Шишкото; обесен от турци, заедно с двама от зетьовците = Злата Славова [*1831+1886].

1.4.1 Мария Хр. Шишкова [*1850+1899] = Иван Коев [*1850+1877], посечен от турци. Имат 2 деца - Христаки [*1870+1936] и Тодорка [*1877+1950].

1.4.2 Тона Хр. Шишкова [*1852+1912] = Георги Карагьозов [*1851+1877], обесен от турци.

1.4.3 Ана Хр. Шишкова [*1854+1927] = Йордан /Данчо/ Райнов [*1852+1905], капитан. Имат 2 деца - Александър [*1885+1945] и Мария [*1889].

1.4.4 Илия Хр. Шишков [*1856+1915], търговец = Мария Трифонова [*1859+1944].

1.4.4.1 Христаки Ил. Шишков [*1893+1956] = Руска Димитрова [*1893+1961].

1.4.4.1.1 Илия Хр. Шишков [*Ямбол,1915+1970], БМФ = Сийка Атанасова [*Варна,1918].

1.4.4.1.1.1 Христо Ил. Шишков [*Варна,1942], БМФ = Яна Рахнева [*1949].

1.4.4.1.1.1.1 Илия Хр. Шишков [*Варна,1969].

1.4.4.1.2 Пенка Хр. Шишкова [*Ямбол, 1919], чиновничка = Васил М. Василев [*Ямбол,1899+1954], търговец. Имат дъщеря Зара *1941.

1.4.4.2 Тонка Ил. Шишкова [*1895+1920] = Коста Костов [*1892].

1.4.4.3 Златка Ил. Шишкова [*1897+1975] = Ал. Ценов [*1900+1951].

1.4.4.4 Анка Ил. Шишкова [*1899+1912]

1.4.4.5 Стефанка Ил. Шишкова [*1903+1920].

1.4.4.6 Софийка Ил. Шишкова [*Н.Загора,1905+1941] = Ник. Георгиев [*1902].

1.4.4.7 Миланка Ир. Шишкова [*1909]

1.4.5 Стефан Хр. Шишков [*1864+1935], бирник = Пенка Михайлова [*1881+1963].

1.4.5.1 Христаки Ст. Шишков [*Н.Загора,1899+1921]

1.4.5.2 Коста Ст. Шишков [*1901+1908]

1.4.5.3 Михал Ст. Шишков [*1904+1906]

1.4.5.4 Мария Ст. Шишкова [*1906+1918]

1.4.5.5. Анка Ст. Шишкова [*1906+1913]

1.4.5.6 Никола Ст. Шишков [*Н.Загора,1910] = Роза Михайлова [*1921]

1.4.5.6.1 Георги Н. Стефанов [*Н.Загора, 1951]

1.4.5.6.1.1 Никола Г. Стефанов [*Ст.Загора, 1973]

1.4.5.7 Георги Ст. Шишков [*Н.Загора,1912] = Ани Курц [*1922]

1.4.5.8 Златка Ст. Шишкова [*Н.Загора,1914] = Стоян Бончев [*1909+1964]. Имат 2 деца, близнаци - Божидар [*1938] и Лилия [*1938+1968].

1.4.6 Сава Хр. Шишков [*1864+1869], близнак със Стефан.

1.4.7 Георги Хр. Шишков [*1861+1891], чиновник.

1.4.8 Тодор Хр. Шишков [*1870+1915], просбописец = Мария Стаматова [*1869+1946].

1.4.8.1 Златка Т. Шишкова [*1906] = Руси Динев [*1890]. Имат 2 деца - Господин *1924 и Мария *1927.

1.4.8.2 Христаки Т. Шишков [*1912+1918]

1.4.9 Софийка Хр. Шишкова [*1873+1955] = Никола Ковачев [*1871+1898], фелдшер. Имат 2 дъщери - Магдалина [+1953] и Златка *1897.

1.5 Мария х.Ил. Славова [*Сливен,1825+1860] = Георги п.Кутев [*Сливен,1819+1897], търговец. Имат 4 деца - Кутю [*1845+1897], Щилияна, Зарафина [*1847+1927] и Илия [*1853+1909].

2. х.Никифор Славов, свещеник в Сливен; учи в Светогорски монастири.

# БВИ. С., 1988, с. 213-215 и 2 сн.; с. 600; РБЛ. С., 1976, т. І, с. 367-369 и сн.; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 232-233; Александров, Александър Е. и Александър С. Атанасов. Родословия на няколко сливенски фамилии. Варна - София, 1974-2010, родови схеми с. 3, 5, 6, 23-25. Вж. Доблоплодни, Сава. Кратка автобиография С., 1893.

ХАДЖИИВАНОВ (Тетевен)

Станчо

І

1. Рк хаджи Иван Станчев [+1862], собственик на хан - убежище на В. Левски и Д. Общи. На негово име - Хаджииванова къща-музей в Тетевен, строена 1848 = Милка, укрива 1872 комитетския архив. Зет на х. Иван - Дочо Маринов Мръвков [*1834].

1.1 Станчо Хаджииванов Станчев [*Тетевен,1844+1875,Диарбекир], ханджия, член на РК-Тетевен, където се укрива Д. Общи. Подсъдим 26.Х.1872, съден по Обира 1872 на 3 г. заточение в Аргана Медена и Диарбекир ?-1875, убит от турци. Племеник на х.Станьо х.Станев Врабевски. /чичо или съпруг на леля ?/

1.2 Станьо Хаджииванов Станчев [*Тетевен,ок. 1848/50+1904], ханджия, член на РК-Тетевен, осъден по Арабаконашкия обир 1872 на 3 г. заточение в Диарбекир до амнистията = І. Имат 4 деца ; ІІ. Имат 5 деца.

Иван Иванов 2010 - наследник на Станьо.

1.3 Йордан(к)а Хаджииванова, с прозв. Байрактар Боряна - дадено й от В. Левски = Петър Дилов [*с.Видраре,Тетевенско], съратници на В. Левски, емигрират в Турну Мъгуреле след Арабаконашкия обир 1872.

2. х. Станьо Станчев, член на РК-Тетевен.

# БВ, С., 1995, с. 195-196; Шарова, Крумка. БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872-1873. С., 2007, с. 65, 67, 70-71, 72, 78-80, 82, 120-21, 123-24, 127, 129, 142, 156, 164-65Ингелска, Габриела.- БНР, 23.VІІ.2010.

КОВАЧЕВ (Сопот)

Рк Петър, с прозв. Ковач, занаятчия-ковач.

1. Никола П. Ковачев [*Сопот+1875], учител, учи в Сопот, Пловдив, Киев /семинария/; учител в - Пловдив 1860-ок.67, Ловеч (1867-68, 1869-74), Сопот 1868, Плевен 1874-75; член на РК-Ловеч, борец за църковна независимост и читалищен деятел 1870 в Ловеч.

2. Христо П. Ковачев [*Сопот,1845+1911], учител в - Пазарджик (1863-64, 1867-69), София 1869-72; член на РК-София и секретар. Осъден и заточен в Диарбекир 18.І.1873-1878. В София е административен служител и секретар на Комитета за построяване на паметник на В. Левски. Сътрудник на вестниците "Право" 1873, "Напредък" 1875-76 и "Век" 1876.

3. Евдокия П. Ковачева, член на РК-Сопот.

4. Димитър П. Ковачев [*Сопот,26.Х.1850+1935, с. Ябланица], учител; учи в - Сопот, Ловеч /при брат си/, Цалиград /военномедицинско училище/ ок.1867-72. Учител в Тетевен 1872-73, с. Лазар Станево - Ловешко, Гложене - Тетевенско след 1878 до към 1880. Преводач през РТВ 1877-78. Съдия 1885-1895 в Тетевен, Силистра и Враца; адвокат в Тетевен 1895-1919. Основава дърводелска фабрика, читалищен деятел и преводач.

# БВ. С., 1995, т. І, с. 37, 185; БВИ. С., 1988, С., с. 338-340 и сн.

БАЯДЖИЕВ (Севлиево)

Симеон Бояджиев, доброволец в Кримската война 1853-56. Неговият дом посреща В. Левски и служи за бунтовнически събрания до 1876.

1. Димитър С. Бояджиев, член на РК-Севлиево 25.ХІ.1871, съратник на В. Левски.

2. Пеньо С. Бояджиев, емигрант във Влашко; съосновател на читалице "Росица" в Севлиево 1870,член на РК-Севлиево 25.ХІ.1871, съратник на В. Левски.

3. Никифор С. Бояджиев, четник при П. Хитов, член РК-Севлиево 25.ХІ.1871, съратник на В. Левски.

# БВ. С., 2002, т. І, с. 156, 161, 164, 166, 169, 177.

ЯНКОВ (Болград)

Никола Янков [*Ямболско], преселник в Бесарабия = Елена Вълкова - Янкова [*Ямбол, 1825+1901, Болград - Бесарабия], изпява 333 народни песни. Брак в гр. Болград от 1845.

1. Георги Н. Янков [*Болград,1.ІІІ.1855+3.ХІ.1920,София], полковник, фолклорист и юрист; учи в - Болград /гимназия/, София /военно училище/ 1879, завършва Военно-юридическа академия в Петербург ?-1887. Опълченец-доброволец в ІІ рота, 7 дружина през РТВ 1877-78. Унтерофицер 1878, подпоручик 1879, поручик 1882, капитан 1885, подполковник 1895, полковник 1905. Служи 12 г. в 130 пехотен Херсонски полк в Киев; офицер в Балканската война и комендант на Пирот 1885. Адвокат от 1912, прокурор в ІІІ армия 1912-13, председател на военния съд в Пловдив. Издава сборник "Български народни песни" 1892-93, с 333 песни записани от майка му. На негово име - улица в София.

1.1 Елена Г. Янкова, пианистка. Записва "Народни песни от с. Радуй, Брезнишко" = Колтоновски.

1.2 Тамара Г. Янкова, пианистка, професор, клавирен педагот; преводач от руски.

2. Кина Н. Янкова, записва и събира народни песни, като подтиква композитора Добри Христов да нотира 215 песни, който ги издава под заглавие "Български народни песни от Бесарабия" 1913.

# Бръзицов, Христо. Баба, майка, син, дъщеря - служители на българската народна песен. - В: София разказва. С.,1979, с. 108-111.

КАРАВЕЛОВ (Копривщица)

Либен

Ι

Стойко /Стойчо/Л. , с прозв. Каравела, бегликчия, джелеп, пише до Л.К. 16.VII.1857, пазел ръкопис за живота на Момчил воевода = Неделя ДОГАНОВА [* Копривщица], пише да Л.К. 1860.

1. Любен Ст. Каравелов [*Копривщица,ХІ.1834+21.І.1879, Русе], писател и идеолог на въоръжената борба; учи в Копривщица 1847-50 /класно/, при даскал Ксантос в Пловдив /гръцка гимназия 1850-52 и при Н.Геров 1853, слушател в ИФФ в Москва 1857-60-?. В Одрин 1853-54 и Цариград 1856-57 в помощ на баща си. В Белград - публицист 1867- 11.ІІ.1868, екстрадиран в Нови Сад 1868 , затворен в Петроварадин 1868 и Будапеща 1868-4.І.1869; завръща се в Букурещ от май 1869. Създава "Български комитет" май 1867. Учредител на БРЦК - Букурещ 29.ІV.1872 и І председател до 1874. Отваря печатница в Търново 1878. Сътрудник на - руските вестници "День", "Москва", "Московские ведомости", "Голос" 1867, "Наше время", "Русская речь", сръбската периодика в. "Србjа", сп. "Застава" и "Матица"; редакто р на в. "Отечество" 1869, издава в. "Свобода" 7.ХІ.1869-72 и в. "Независимост" 23.ІІ.1873-74, сп. "Знание" 1875-78. Сътрудничи на сп. "Братски труд " 1860 Преводач от - руски 1871, 1873, 1874, - сръбски 1873. Автор на "Памятники народного бьιта болгар" 1861, "Страници из книги страдания болгарского племени" 1868 /1878/, "Jе ли крива судбина?" 1869, "Хаджи Ничо" 1870, "Български глас" 1870, "Войвода" 1871, "На чужд гроб без сълзи плачат" 1872, "Българе от старо време" 1872, "Неда" 1872, "Хаджи Димитър Ясенов" 1872 /1874/, "Кирил и методий, български просветители" 1875, сборник " Сокол" 1875, "Разкази из българския живот" 1878. Кореспондира с Д. Горов 4 окт. 1857, Н. Геров 10 юни 1857 = Наталия, издава със Захари Стоянов Събрани съчинения на съпруга си, т. І 1886.

2. Петко Ст. Каравелов [*Копривщица,24.ІІІ.1843+24.І.1903,София], министър-председател; учи в Копривщица , о-в Енос /гръцко училище/, следва в Москва ИФФ 1861-?, но завършва право ?-1869. Вицегубернатор на Видин 1878, окръжен управител на Търново, депутат 1879 и 1894-1901, учител в Пловдив след 1881, адвокат в София 1883. Министър на финансите 1880, министър-председател (1880-81, 1884-86, 1901). Съредактор на в. "Целокупна България", издава в. "Независимост" 1881-82, в. "Търновска конституция" 1884. Погребан е в двора на черква "Св. Седмочисленици" = Екатерина Великова Пенева [*Русе,21.Х.1860+1.ІV.1947,София], учителка и общественичка; учи в Русе и Москва 1870-77 /гимназия/; учителка в Русе, Пловдив и София. Преводачка от руски 1885. Брак от 1880.

2.1. Виола П. Каравелова = І. Илия ? Брак преди 1912.

2.2. Лора П. Каравелова, учи в Париж 1904-05 = І. Иван ДРЯНКОВ, доктор; развод 1912. Имат син - Петко [*1908]; ІІ. Пейо К. ЯВОРОВ [*Чирпан], поет. Брак от 19.ІХ.1912. Кума Радка Бонева.

3. сестра ? Ст. Каравелова = ?. Имат дъщеря Мария Танчева.

# БВИ. С., 1988, с. 312-314 и сн. ; РБЛ. С., 1977, т. 3, с. 161-172; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 362-376; Вж Юбилеен сборник Екатерина Каравелова. С., 1929.