петък, 23 февруари 2018 г.

ПЕЕВ / ИНДЖЕВ (Етрополе)


Стоян Инджов
   I
Рк Пейо Ст. Инджов [+1863, Етрополе], земеделец, скотовъд и търговец. Хаджия. Член на Меджилиса.
   I
Тодор /Тодораки/ Ст. Пеев (Пейов) Инджов [*Етрополе,  февр. 1842 +26 юли 1904, София], книжовник и съратник на В. Левски. Учи в - Етрополе 1848-52, Ловеч 1857, София при Сава Филаретов 1858-59 и Цариград /френски колеж/ 1863-65. Пом.-учител в София 1859-60, учител в - Самоков 1860-61, Силистра 1865-67, Кюстендил 1867-70, Етрополе 1870-72. Директор на българското училище в Браила 1873-76.  Председател на - РК-Етрополе 1870-72 и РК-Браила 1873-76, делегат на БРЦК - Букурещ /29 април - 4 май 1872/, където е избран за секретар. Деловодител 1873-76  (1884-85 и 1898) и действителен член 1875 и редовен член 1884 на Българското Книжевно Дружество.  След РТВ е главен секретар на Държавния съвет, окръжен управител /Орхание 1878, Златица , Кюстендил, Варна 1899, Плевен и Свищов/ и търговски агент в Скопие 1899-1901. Владее още френски, гръцки, влашки и турски. Превежда - 1898 "Наполеон Ι ..." от Жорж Барал. Кореспондира с Левски 1872, Моско П. Добринов 1873, П. Хитов 1874 и с членовете на БКД - Васил Друмев, Васил Д. Стоянов 1873 и 1875, Марин Дринов, Иван Драсов, Ст. Стамболов. Сътрудничи на в. Право 1871-73, Независимост и Куриер де Ориент. Редактира в.  сп. "Периодическо списание" 1873-76, съредактор на сп. Юнак 1876 и в. Възраждане 1876-77. Автор на драми -  "Даскал Генко" 1875, "Фудулеску, прокопцаният зет на х. Стефания"  1876 /1976/ и спомени.

1. Иван Т. Пеев - автор 1905.
2. Здравка Т. Пеева
   # Пеев, Иван. Тодор Пеев. Летопис на "Българското книжовно дружество". С. V, 1905.
   # Леков, Дочо.  Забравен възрожденски книжовник.- сп. Литературна мисъл. С., 1970, № 1, с. 101-115; Тодор Пеев. С., 1978.
   # Вж Тодор Пеев. Сборник /ред. Дочо Леков и Иван Сестримски/. С. 1972;  Тодор Пеев. Съчинения /ред. Д. Леков и Ив. Сестримски/. С., 1979.
   # РБЛ. С., 1982, с. 39-41; БВИ. С., 1988, с. 507-508 и с. 291.

Няма коментари:

Публикуване на коментар