ГРУЕВ (Копривщица)

Черньо, свещеник

   Ι

Пройчо Чернев, търговец

   I

Рк Груйо Пр. п.Чернев = I. Гана Генчева Топалова [+1852]]; II. ?

1. Йоаким Груев [*Копривщица, 9 септ. 1828 +1 авг. 1912, Пловдив], книжовник; учи в Копривщица ?-1844 и 1847-48 при Найден Геров и Семко Велев, Пловдив /гръцко училище/ 1844-47 при Неофит Рилски; учител в - Копривщица 1848-56 и Пловдив 1856-68 и 1887-93 /директор/, деец за църковна независимост, съмишленик на Г. Ст. Раковски 1857-61. В Пловдив - помощник на турския окръжен управител 1868-70, председател на градския съвет 1871-72 и ?- май 1876, арестуван 10 юни - 31 юли 1876 и екстрадиран в Цариград до амнистията 1878, председател на Съдебния съвет в Източна Румелия 1878, директор на просветата 1879-84, член на Върховния административен съд. Редактира сп. "Училищен дневник". Сътрудник на - в. "Цариградски вестник" 1851 и 1857-58; сп. "Български книжици" 1858-59, в. "Турция" 1864, сп. "Летоструй" 1869-70, 1872-73 и 1875; сп. "Ръководител на основното учение" 1874, сп. "Български преглед" 1898, сп. "Илюстрация Светлина" 1919; преводач от - руски 1852 /1866/ и 1858, сръбски 1858, 1861, френски 1861, 1862, 1863 /1865, 1870, 1872, 1875/ и полски 1870 /1874/. Автор на "Първи знания за деца" 1857 /1861, 1863, 1866, 1869, 1871, 1873/; "Гуслица или нови песни" 1858, "Основна българска граматика" 1858 /1862, 1864, 1865, 1869/, "Начала на българска граматика" 1863 /1869/; "Малка аритметика" 1867 /1869, 1871, 1873/; " Българска история" 1869 и др. = Мария, пише писмо до Ст. Чомаков 3.VІ.1876.

2. Георги /Джорджо/ Груев [*Копривщица, 12 ян. 1832 +22 дек.1899, Пловдив], учител; учи в Копривщица и Пловдив; учител в Копривщица 1850-51 и Пловдив 1851-54, деец за църковна независимост, съмишленик на Г. Раковски 1857-61, писар при Евлоги и Георги Георгиеви в Галац и Браила 1857-58. В Цариград от 1854 - търговец, настоятел и І председател на българското училище 1866, пловдивски представител на Църковния събор 1871, секретар и счетоводител на Българската екзархия 1874-77. Заточен в Мала Азия 1877; подпредседател 1880 и председател 1881-82 на Областното събрание, председател на Пловдивския апелативен съд след 1885. Сътрудник на в. "Българска дневница" 1857, сп. "Български книжици" 1858-59; в. "Турция" 1871, сп. "Читалище" 1871, 1875 и в. "Право" 1873.

3. Никита  Груева [Копривщица, 1835]

4. Веселин Груев [*Копривщица, 28 септ. 1838 +11 февр. 1868, София], с духовно име  Харитон  след 1868, учител; учи в Пловдив ?-1858 /и при брат си Й. Груев/, учител в - Клисура 1858-62, Копривщица 1862-65 и София 1865-68; преводач - "Неделни слова и поучения". Автор на "Начални познания по геометрия" 1867.

5. Екатерина Груева [Копривищица, 1840]

6. Александър Груев [*Копривщица; 1847 + 11 ян. 1905, София], учител; учи в Копривщица ? 1856 и Пловдив 1856-1868-? /при брат си Й. Груев/. Учител в Пирдоп 20 февр. 1870 - 7 септ. 1872 и  в Демирдилере, дн..Старо Железаре - Пловдивско. Член на РК-Пирдоп, съмишленик на В. Левски, с когото се срещат още 1863. Арестуван, осъден и заточен в гр. Адена - Мала Азия и Ерменик. Амнистиран след Санстефанския договор 1878. След РТВ е помощник адвокат в София. Съучредител на читалище "Съгласие"- Пирдоп 1871 и писар. Сътрудничи на в. "Независимост" 1873 и в. "Отечество" 1885 = Бона [*ок.1860]

6.1 Груйо Ал. Груев [*София, ок. 1884]

7. Тана Груева [*1873]; от ΙΙ брак.

     # БВИ. С., 1988, с. 167-169 и 3 сн.; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с.202-204; Илиева, Анна. Братята Йоаким и Георги Груеви и Априлското въстание. С., 2002, т. 4, с. 107-114; Костадинов, Борис. Братя Груеви.- в. 3В, 2012, бр. 44, и 3 сн.. Вж Греув, Йоаким. Моите спомени. П., 1906; Архив на Георги Груев в Пловдивската библиотека "Ив. Вазов", дарен от наследниците му; Груев, Йоаким. Литературен архив, т. 9.

ГРЪНЧАРОВ (Елена)

Кою Грънчаров

1. Никола К. Грънчаров [*Елена +1867], учител и свещеник. Учителства в Трявна ок. 1849,  Елена ?-1856. Ръкоположен в Елена и служи до смъртта си там. Спомощник 1856. Книжовник  -подбор и редакция на "Съкратена свещена история" 1851, 1852 /2 изд./ и 1858 /3 изд./; съставител на "Акатис" 1866 /съвместно със Стоян п.А. Робовски/, и "Последование обручения и венчания" 1866 /заедно със Стоян п.А. Робовски/; превежда от руски  "Древня египетска история" 1858, - от сръбски "Ижица или Аз-буквица" 1867.

2. Матей К. Грънчаров [*Елена], издава в Русе преводната книга на брат си.
# БВИ. С., 1988, с. 171.

АРНАУДОВ (Русе)

Петър Арнаудов, род от   Тетово.
   Ι
1. Димитър /Димчо/ П. Арнаудов [*Русе]= Царевка Сапунова. 
1.1 Люба Д. Арнаудова [*1905], учителка = Ненко БАЛКАНСКИ. Брак от 16 юли 1933. 
1.2 Тодора /Дора/ Д. Арнаудова [*1911].
1.3 Вера Д. Арнаудова
1.4 син /+бебе/
2. Михаил П. Анаудов [*Русе, 5 окг. 1878 + 18 февр. 1878, София], професор. Учи в Русе, завършва СУ 1895-98, специализира индогерманско езикознание в Германия 1898-1900 - /Лайпциг  и Берлин/ и Чехия - Прага 1903-04 с докторат.  Учителства 1900-03 във - Видин и София. Поддиректор на НБ-София 1907. Доцент 1908, професор 1919, декан на Историко-филологическия факултет 1921-22, директор на Народния театър 1926, ректор на СУ 1935-36, председател на СБПисатели. Сътрудничи на - сп. Училищен преглед, СбНУ, Списание на БАН, Пролом, Родна реч, Просвета, Слънце, Съвременник, Македонски преглед,  Славански глас, Листопад, Завети,  Сердика, Литературна мисъл, Българска мисъл /и редактор/  Автор на монографии за Крали Марко 1918, Г. С. Раковски  1922, Неофит Бозвели  1930 и 1941, В. Априлов  1936, Селимински  1938, Ин. Вазов 1939, Екзарх Йосиф  1940, Паисий Хилендарски 1942, Братя Миладинови 1943,  Софраний Врачански 1944, Л. Каравелов  1964 = Фанка. 
2.1 Ани М. Арнаудова

3. Илия П. Арнаудов [*Русе], музикант в Сливенската опера, живял и в Русе.
# РБЛ. С.,1976, с.53-55 и сн. на Михаил; Василева, Весела. поглед към митналото. С., 2014, с.

БАЛКАНСКИ (Казанлък)

Илия = Цана

   Ι

1. Иван Ил. Балкански

2. Димитър Ил. Балкански [*мах. Колибите - Габровско, 17 юни 1873 +1959], участва във войната 1917 към 10 рота на 23 пех. Шипченски полк = Тотка /Тота/ Ненкова [*Казанлък, 27 ноем. 1885 + 6 ян. 1962]. Брак от 1901. Рисувани са от  Димитър  Н. Балкански.

2..1. Стефана /Цанка, Цана/ [*Казанлък, 4 ноем. 1902 +1963] = Геньо  Стойнов [*1900 +7 юли 1960]. Имат 4 деца - Тончо [*1924 +2004], Тотка [*1929 +1985] и близнаци Митко [*1936 +2006] и Лалка [*1936 +1936], 

2.2. Ненко Д. Балкански [*Казанлък, 20 септ. 1907 +1977], професор - художник; завършва живопис в Художествената академия 1925-30, специализира във Франция, Италия и Германия 1939-41. Преподавател от 1947, професор 1959. Член на дружествата "Родно изкуство" и  "Новите художници".  Картини - "Автопортрет", "Лиляна" 1946; Димитър Арсениев, Колю Фичето, Христо Ботев, Поп Андрей, Димитър Методиев - поета,  Златю Бояджиев, Сестра на Златю Бояджиев, Васил Иванов. Рисува  пейзажи от Балчик, Каварна, Казанлък, Княжево и Созопол. Автор на монографии за художниците Дечко Узунов и Мара Георгиева, както и студии за българското изкуство.  Сътрудничи на - в. "Народна младеж", в. "Студентска трибуна", в. "Хоро". На негово име - къща-музей  1981 в Казанлък, улици в Казанлък и София = I. Тодорка /Дора/  Димчева /Димитрова/ Арнаудова [*1911 +24 апр. 1947]. Брак от 16 юли 1933 в Своге; II. Лиляна Никова Просеничкова [*26 апр. 1922 +2003], внучка на Баба Тонка Обретенова. Дарява 2007 на НХГ графики /271/ картини /267/ от съпруга й. Брак от 1949.

2.2.1 Димитър Н. Балкански [*7 септ. 1936 +22 дек. 2005], от I брак = Светла Андрей Гуляшки. Брак от 12 юни 1949.

2.2.1.1 Светлин Д. Балкански [*7 апр. 1979];

2.2.2 Боян Н. Балкански [*София, 14 авг. 1949], художник, изографисва 2001-03 черква "Св. Петка" -  Орландовци, София = Марика [*5 септ. 1952].

2.2.2.1 Ненко Б. Балкански [*София, 1 ноем. 1977], художник, учи в националното училище за изобразително изкуство ?-1996, завършва стенопис в НХА ?-2002. Изложби - 2005, 2007, 2008, 2009, в чужбина.= Мария Катанин Рафаел [*9 ноем. 1976]

2.2.2.1.1 Боян Н. Балкански [*29 окт. 2010]
2.3. Недка /Нетка, Неда/  Д. Балканска [Казанлък, 28 ноем. 1912 + 1992]  = Никифор  Василев

 [*1910 +1986], юрист. Имат 2 деца - Весела /Веселинка/ [*1932/3], правист и авторка на "Без корени върхове няма", "Видяно, изживяно и записано" 2013, Поглед към миналото. Моят казанлъшки род. С., 2014 и Димитър [*1941]..

2.4. Илия /Иличо/ Д. Балкански [*Казанлък, 10 март 1917 + 2003] Дора [*1918 +2006]

2.4.1 Тотка Ил. Балканска [*1952] = Петко [*1938 +1992]. Имат дъщеря Красимира [*1989].

2.4.2 Детелина Ил. Балканска [*1954] = Димитър [*1954]. Имат дъщеря Мария [*1993].

2.4.3 Димитър Ил. Балкански [*1957]; доцент в Шумен.= Евгения [*1965]

2.4.3.1 Теодора Д. Балкански [*1987]

2.4 3.2 Гергана  Д. Балканска [*1989] = Митко [*1981]. Имат син Делян [*2012]. 

     # Куюмджиева, Антония.- в. "Стандарт" 2007, бр. 5227. Вж Божков, Атанас. Ненко Балкански. С., 1977; Василева, Весела Н. - устно сведение, 21 февр. 2013 и книгата й от 2014 с род. схема.

ШАНОВ (Казанлък)

? Шанов = Вела, жива 1860.

1. Бончо Шанов [*Казанлък, 5 септ. 1848 +17 февр. 1940], с духовно име Епифаний от 1873. Учи в Одрин 1868- ? /католическо училище/. Ръкоположен в Рим 1873.Свещеник в Солун 1873-?, епископ /Солунски/ 1895-? Притежава владишки герб.

2. Гана Шанова = ? Имат дъщеря Невена - в Солун 1910. 

3. Иван Шанов - учи в Одрин 1868 - ? /католическо училище/. Почива от малария.
3.1 Бончо Ив. Шанов [+1923], антифашист, убит. На негово име в Казанлък - завод за пътни машини и основно училище.
3.1.1 Пенка Б. Шанова

Сродници 
- Христо, братовчед на Епифаний

ХОРОЗОВ (Елена)

Недю Хорозов [*Елена]

1. Теодосий Н. Хорозов /Хорозовски/ [*Елена, 1820 +1 дек. 1864], архимандрит; монах във Витлеем, хаджия, І свещеннодякон в Цариград /Българската дървена черква/ 7 окт.1849-51, йеромонах от 8.Х.1849, игумен на Осоговския монастир 1851, ктитор 1855 и игумен на Капиновския монастир 29 юни 1855-64. Търновски представител, като председател на българската община, в Цариград по църковни въпроси 1861. Спомощник 1850 /"Наполеон Бонапарт"/, 1853 /"Кратко описвание на св. преславна гора Атонска"/.

2. Кесарий Н. Хорозов /Хорозовски/ [*Елена,1823 +1893, Мердански монастир], архимандрит; учи в Букурещ /семинария/ ?- ок. 1840/41, монах във Витлеем и Къпиновски монастир  „Св. Богоявление” 1842-44, хаджия преди 1857, игумен на Осоговския монастир 1851-? и Мерданския монастир „Св. 40 мъченици” 1866-93, възобновява Къпиновския монастир 1867. Спомощник 1846 /"Игономия"/, 1847 /"Писменница" от Иван Момчилов/, 1865 /"Граматика на старобългарский йезик" от Иван Момчилов/ и 1868 /"Поучение ..."/.

     # БВИ. С., 1988, с. 327, 645; Панайотов, Панайот. Дарители от Елена ... С., 2015, с. 206-207. 
     # В надгробната плоча на  "ктитора" Теодосий са посочени  годините *1821+1865.

 

ТОДОРОВ (Елена)

Рк Тодор, с прозв. Топал, хаджия; живял в края на ХVІІ в., дарител на еленските училище, църкви и манастири.

   І

А. х.Петко х.Тодоров [*Елена +1884], хаджия, търговец = Цона п.Николова  МОМЧИЛОВА  [*Елена], сестра на книжовника Иван Н. Момчилов.

   І

Юрдан /Йордан/  х.П. Тодоров [*Елена,  5 ян. 1848 +24 юли 1931], търговец и съдия; учи в Цариград /Роберт колеж/, член на турския окръжен съд в Търново 1876-?, успява да спаси от бесилката Цани Гинчев, Райчо Каролев и др. Първият кмет на гр. Елена 1878-?, губернатор на Русе 1879-80, член на Държавния съвет 1880. Член на общината в Елена 1884-?, председател на читалището в Елена, депутат /няколко мандата/. Дарител на черквата "Рождество Богородично" - Елена = Роза х.Христова  МИХАЙЛОВСКА  [*Елена, 1850 +1928]. Брак от 1867.

1. Петко Ю. Тодоров [*Елена, 26 септ. 1879 +14 февр. 1916, Швейцария], писател; учи в Търново 1894-95 /гимназия/ в Тулуза - Франция /Лисе насионал/ 1896-97; следва право в Берн - Швейцария 1898, завършва литература в Берлин и Лайпциг ?-1904. Член на литературния кръг "Мисъл". Сътрудничи на френския в. "Ла Депеш" ок.1896/7, сп.. "Ново време", в. "Работнически вестник" и "Червен народен календар"; съредактор на в. "Законност". Умира от туберкулоза. Автор на очерк за сродника си Иларион Макариополски, стихосбирка – „Драски” 1894, разкази - 1895, 1896, 1898, идилии от 1899 - "Слънчова женитба", "Над черкова", "Една"; драми – "Първите", „Зидари” 1929, "Самодива" 1931, "Змейова сватба" 1932, "Невеста Боряна и Страхил страшен хайдутин" 1932, "Първите" 1934 и др.

1.1 Николай П. Тодоров [+на 82 г.], преводач от френски и английски, журналист = ?
1.1.1 Боян Н. Тодоров, инженер.

2. Христо Ю. Тодоров [*1881 +1954], професор- философ и социолог /първият в България/. Учи в Тулуза - Франция /Лисе насионал/ 1896-?. Преподава в СУ. 
2.1 Мария /Мина/ Хр. Тодорова = ? Пеев.  Имат син Йордан [*София, 16 авг. 1938], професор - арабист. Носител на наградата Шарджа 2006. В негова чест е издаден сборник "Арабистика и ислямознание". С., 2001.

3. Никола Ю. Тодоров [*1888] = ? румънка.

4. Мина Ю. Тодорова [*1890 +1910], І либе на П.К.Яворов. Умира в чужбина.

Б.  Иван Хаджитодоров [*Елена, 1833 +20 септ. 1895] = Ана Радивоева [*Елена, 1841 +23 дек. 1909]

1.1 Теодор Ив. Теодоров [*27 март 1859 +5 авг. 1924] = Радка Найден ГЕРОВА

1.2 Димитър Ив. Теодоров съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909

1.3 Стана /Станка, Ана/ Ив. Теодорова [*Елена +3 март 1936, София], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909 = Георги  Генов Губиделников [*Котел, 2 май 1859 +28 септ. 1938], учредява дарителски фонд "Ана и Гено Поклонник" 1936.

1.4 Екатерина /Катя/ Ив. Теодорова  [*1863 +1944], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иват Хаджитодорови" 1909 = Стефан Савов //Степан Савич - русизирано/ Бобчев [*Елена, 20 ян. 1853 +8 септ. 1940], министър, депутат, професор по история.

1.5 Иваничка Ив. Теодорова, съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909 = Стефан Огнянов
1.6 Мария /Марийка/ Ив. Теодорова [*1866 +1944], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909 =  Михаил Ив. МАДЖАРОВ [*Елена, 1854 +1944]. Имат  4 деца -  Василка [*1886 +1944], Иван [*1887 +1913], Георги [*1892 +1925], Анна 1894 +1982]

1.7 Розка /Роза/ Ив. Теодорова [*1873 +25 окт. 1893], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909 = Никола БУРОВ
1.8 Петко Ив. Теодоров [*15 март 1874 +17 авг. 1938], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909.

     # РБЛ. С., 1982, т. ІІІ, с. 454-457 и сн. на П.Ю.Тодоров;  Каменова, Анна. Напиши за този род. С., 1995; Енциклопедия Дарителство. С., т. 1, 2011, с. 37-38; Минчева, Галина. Бащата на П.Ю.Тодоров ....- в. Сега, 16 окт. 2004; в. "Труд" 14.V.2011, с. 24 и сн. на Юрдан х.П. Тодоров.