ДРАГАНОВ (с. Ново село, Севлиевско)

Стоян, сродник с Евлоги Георгиев
   Ι
Рк Драган Стоянов, казанджия

1. Стояна Драганова = Попиванов. Имат 4 сина - Д., П., Васил - знаменосец 1876 и С.

2. Аврам Драганов [*с.Ново село, 1850 +с. Драганово - Търновско], член на РК-Ново село, посреща в дома си В. Левски, Матей Преображенски и Христо Иванов - Големия. По занаятие - бакърджия. Укрива в имота си стотици оки барут за Новоселските сражения  май 1876 в Граднишкия боаз и Добневския проход. За дейността си  
/подвойвода/ през Априлското въстание 1876 е арестуван и отведен през Севлиево в Търново. Тук е осъден на смърт, но се получава помилване, заменено с 15 години каторга на о.Кипър, където престоява до амнистията 1878. След завръщането си  в родното място е прокуден в с. Драганово. На негово име  в с.Ново село, дн. Априлци - улица. 
2.1 Станка Авр. Драганова - има внучка Станка Нонова 2007
2.2 Цанко Авр. Драганов, живее в с. Драганово.

3. Иван Драганов
3.1 Стоянка Ив. Драганов(ск)а [*с. Ново село], с прозв. Нишанджийска, участва с оръжие в сражения през Априлското въстание 1876.
3.2. Илия Ив. Драганов, знаменосец на Новоселските въстаници 1876.

# Нонова, Станка. Дядо ми Аврам Драганов се е клел пред Апостола.- в. "Втора младост", 5 март 2007, бр. 10, с. 13;  Косев, Константин и др. История на Априлското въстание. С., 1986, с. 241, 413 и 415; Радева, Красимира  - geni.com  2011 /ян. - май/ 

КОНСТАНТИНОВ (Шумен)

?, Константинов, занаятчия

   Ι

1. Василка Константинова [*Шумен], учителка в Шумен 1872-? = Симон Фери [*Белгия], инженер в Шумен 1874 и Русе. Брак в Русе 1875.  Тяхната сватба е отпразена 1875 в печата - в. "Век", в. "Знаме", в. "Източно време", в. "Напредък, сп. "Читалище" и сп. "Ден". Имат 4 деца – син и 3 момичета /Марго, омъжена за Никола Данаил Николаев [*Пловдив, 1881 +16 апр. 1925, София], подполковник от 1917, убит в Атентата/.

2. Димитър /Димитраки/ Константинов [*Шумен, 26  окт. 1839 +1913, Шумен], учител; учи в Шумен и  Цариград /френски лицей/ ?-1864-?. Учителства в Шумен 1867-78. Читалищен деец и председател на читалище 1870, 1873-74. Преводач на  чуждите жп инженери в Шумен 1874. Член и председател на Шуменския окръжен съд след РТВ. Народен представител, приятел на П. Волов и Бойчо Хаджибойчев. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1858 и "Месецослов на Българската книжнина" 1859. Превежда с П.Р.Славейков "Съкратение на турската история" 1857 /от Н. Малуф/ = Анастасия Паскалева [*Търново + 6 ян. 1874, Шумен], учителка; учи в Букурещ. Учителства в Ески Джумая, дн. Търговище ?-1871 и Шумен 1871-74. Съучредителка на женското дружество "Родолюбие" в Шумен 1871.

# БВИ, с. 351, 353, 504

ДРОНЧИЛОВ (с.Горно Драглище, Разложко)

Захари Дрончилов, свещеник.

1. Цветко З. Дрончилов [*с.Горно Драглище - Разложко, 16 март 1841 + 19 ян. 1929, Долна баня], учител; учи в Татар Пазарджик, дн. Пазарджик /класно/, учителства  и в с. Сърбиново, дн. Брежани - Разложко 1867-74, Белица ?-1882, с. Влахлар, дн.  Долище - Варненско 1884-85 и Долна баня 1885-?. Участник в Априлското въстание 1876, за което е арестуван и съден в Неврокоп и по-късно арестуван, съден в Одрин и заточен в гр. Адана /Северна Сирия/ ?-1884. Търговец. Автор на "Животописни бележки" в НБКМ.
1.1 син ? Цв. Дрончилов, четник при Яне Сандански, убит. 
Правнучка Величка Митрева [*Д.Баня].
1.2 Тодор Цв. Дрончилов [+9.09.1944], търговец в Долна баня, убит.
1-3 Георги  Цв. Дрончилов [+9.09.1944], търговец в Долна баня, убит.
1.4 Димитър  Цв. Дрончилов, адвокат.

2. Димитър З. Дрончилов, учител в Долна баня 1885 и в Самоков /Американски колеж/.

3. Тодор З. Дрончилов, учител в Самоков /Американски колеж/
3.1 Крум Т. Дрончилов [*Самоков, 3 авг. 1889 +1925], професор - географ, етнограф и антрополог. Завършва география и етнография в Берлин 1909-14, преподавател в СУ, доцент 1923. Съучредител  е на Географското дружество 1918. Сътрудничи на Год. на СУ 1923, Сп. БАН, Изв. БАД 1919, 1923. Автор на краеведческа книга за областта Бурел 1923, на учебници и методики 1927.  
Сродница - Мария Попова [*1920 +15 септ. 2007], оперна певица - сопран; първа българка член на Щатсопер-Берлин = Корели

4. Рада З. Дрончилова. 
Праправнук Георги [*ок. 1971]

5-? сестра или сестри З. Дрончилов (-а,-и) 
# БВИ. С., 1988, с. 252; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 94; Митрева, Величка. За моя прадядо Цветко.-  bg.netlog.com  10.04.2009. Вж Лазаров, Свилен и Райна Михайлова. Живот и творчество на ...М.Попова-Корели. С., 2007, с. 132 с.

ПОПКОНСТАНТИНОВ (Елена)

п. Марко - свещеник
   Ι
Рк п. Константин п. Марков
   Ι
Никифор Попконстантинов п. Марков, с прозв. Мудрон [*Елена, 26 май 1824 + 27 дек. 1881, Търново], учител. Учи в Елена и Одеса /семинария/ 1842-45. Учителства в - Татар Пазарджик дн. Пазарджик 1845-50, Елена 1852-55 и 1859-75, Габрово 1855-59, Лясковец /Духовна семинария/ 1875-77. Член на търновския епархиален съвет 1875. Деец за църковна независимост. Депутат 1878. Член на Окръжния съд-Елена 1877-79, директор на Търновската девическа гимназия 1880-81. Преводач на - "Ръководсто към нравствената философия за новоначалните" 1847 и "Наш приятел" /от Н. Корф/ 1878. Автор на "Цветособрание църковнославянскаго язика" 1858.

1. Константин Никифоров Попконстантинов [*Габрово, 19 окт. 1856 +20 ян. 18911 гр. Мерано - Италия], учи в - Елена, гр. Николаев 1871-76, Военно артилерийско училище ?-1878, завършва  в Петербург - Русия / Военна артилерийска академия ?-1883. Преподавател във Военното училище в София 1883-86. министър на войната 1885-86. Съосновател на либералния в. "Търновска конституция" 1884-88.

2. Юрдан  Н. Попонстантинов

3. Марко Н. Попконстантинов
# БВИ. С., 1988,  538,

БОЖКОВ (Пазарджик)

Живко = ?. Живи 1846
   Ι
Рк Божко Кръстев = ?. Живи 1846.

1. Атанас /Атанасаки/ Божков Кръстев [*Пазарджик], учител в - Неврокоп дн. гр. Гоце Делчев 1864-66, Банско 1866-68 и Пазарджик 1870-78. Читалищен деец в Пазарджик.

2. Мариола Божкова [*Пазарджик], учи в Пазарджик при Никифор п.Константинов - Мудрон 1845-46-?. Кореспондира с Неофит Рилски 1846.
# Писмо от Мариола Божкова до Н. Рилски 18 окт. 1846 в Рилския монастир; БВИ. С., 1988, с. 79; Куманов, М. Македония. С., 1993, с. 32. Вж МПр. 1997, № 2.

КОСТАДИНСКИ (с. Мусина, Търновско)

Рк Костадин
  Ι
Гено Костадинов (*Мусина), кмет на Мусина
   Ι
1. Недялко Г. Костадински (*Мусина), член на РК-Мусина = Велика Петрова Делирадева, дъщеря на кмет на Мусина, който загива в Дряновския монастир 1876.

1.1 Кръстинка Н. Костадинска (*Мусина), ушива 1876 знамето на Попхаритоновата чета.

1.2 Гено Н. Костадински (*Мусина, 1861), издател; учи при Бачо Киро и Димитър Георгиев - Беляковеца в Мусина /прогимназия/, Габрово /гимназия/, Лясковец /семинарията/ по време на ректора митрополит Климент, Москва 1888-? /слушател в университета/. Деец на читалище "Нов живот". Издава в. "Селски вестник" 1893-97,  сп. "Задружница", в. "Народен подем" и сборници /"Военни разкази"/. Кмет на  родното си  селище, участник в Мусинската република. Съучредител на БЗНС. Избиран за депутат /2 пъти, 1901 - председател на земеделската група/. Служител към легациите в Петербург 1920-21 и Лондон. Оставя спомени за Бачо Киро, Матей Преображенски и п. Харитон - сп. "Духовна култура" 1963, № 5-6.

2. Костадин Г. Костадински [*Мусина, 1854 +1876, Дряновски монастир], четник при Поп Харитон, загива в сражение.

# Недялков, Петър. Бунтовен род. Даскал Гено Недялков - вестникар, дипломат, мемоарист.- в. "За буквите" 2012, бр. 37, с. 16 и сн. /на Гено/; б.ш. Авторът е правнук на Гено К.; Вж фонд  Гено К. 1699К, с документи от 1870-1935.

ДЖУМАЛИЕВ (Русе)

Станчо Джумалиев
   Ι
1. Тодор Ст. Джумалиев {*Русе], учител;  учи в Русе, деец за църковно независимост /срещу гръцкия владика Синесий/. Учителстгва в - Русе, с. Попина - Русенско 1860-68, с. Алмалии, дн. в Румъния 1870-72 и с. Айдемир - Силистренско 1872. Сътрудничи на в. "Право" 1872. Член на читалище "Зора"-Русе . Журналист след 1878.

2. Йордан Ст. Джумалиев [*Русе], учител в Русе 1874-75. Член на читалище "Зора", заради дейността си  е арестуван и затворен в Цариград ?-1877, подпомага руското командване през РТВ 1877-78.

Сродник
- Г. Ст. Джумалиев - журналист  през 1958-60 г.

# БВИ. С., 1988, с. 190; Равалиев. Илия. Тодор Джумалиев - силистренският учител родолюбец.- в. 3В, 2013, бр. 21.