БЛАЖЕВ / ФРЪЧКОВСКИ (с. Галичвик, Дебърско)

Рк Блаже Фръчков(ски), дърворезбар и иконописец.
   I Негрия Блажев [*Галичник, 1783 + 1843], в Бигорския монастир

1. Макарий /Макрия, Макрие/ Н. Фръчковски [*1800 +1859/63, Пазарджик]  резбар - първомайстор; работи в Пирдоп /черква "Св. Успение Богородично"/ 1819, Лесновски монастир, Скопие /черква "Св. Спас" 1824/, с баща си в Бигорския монастир 1829.35 /иконостас/, Дебърско, Пазарджик /черква "Успение  на св. Богородица" 1859/. Автопортрет /стенопис/ в  Бигорския манастира.
1. 1 Христо /Ристо/ М. Фръчковски, зограф и войвода; учи иконопис при Дичо Зограф. изписва иконостас в Ловеч /черква "Св. Троица" 1903/. Предводител на чета  през Илинденско-Преображенското въстание.
1.1.1 Яков Хр. Фръчковски
1.2 Исая М. Фръчковски; зограф
1.3 Кузман М. Фръчковски [*1844 +1899, Варна], зограф в Горна Оряховица, Каварна, Сливен, Лясковец,  Добрич,  с. Аспарухово, с. Арбанаси..
1.3.1 Яков К. Фръчковски, иконописец в Галичник 1931.
1.3.1.1 Кузман Як. Фръчковски, иконописец в Галичник 1931;
1.3.1.1.1 Борис К. Фръчковски, иконописец в Галичник 1931.
1.4. Серафим В. Фръчковски, стенописец.
1..4.1 Апостол С. Фръчковски , стенописец Пазарджик 1914 /черва .../.

2. Траян Н. Блажев [+1833/34, Галичник], резбар в Пловдив /интериорен/

3. Гюрчин Н. Блажев  [+Калофер], резбар в Калофер.
Сродник  
Любомир Фръчковски, професор по международно право, министър. В Галичник 2009 г. 
# Иванов, Йордан. Български старини от Македония. С., 1917, с. 215;  Василиев, Асен. Български възрожденски майстори. С., 1965, с. 210-211; в. Македония, 8 май 1991, с. 4-5 /с противоречиви факти/;Димитров, Емил. Македония: светлини и светини /в 3 части/

ПЕТКОВИЧ (Русе)

Рк Петко [*Русе], хаджия и абаджия.

1. Петър Петкович [*Русе, ок. 1803],  търговец в Цариград, Русе, Гюргево и Букурещ. Спомощник на в. "Дунавски лебед" и "Горски пътник" от Г. С. Раковски = Атанаска, член на женското дружество "Ступанка" след 1869.
1.1 Михаил П. Петкович [*ок.1848], градоначалник на Севлиево 1881 = Елена Маврудис.
1.2 Атанаска /Сия/ П. Петкович [*ок.1857], близнак = ? Недялков. Брак в Гюртево.
1.3  Иван /Иванаки/ П. Петкович [*ок.1857], близнак
1.4 Мария /Мариола, Маргьолица/ П. Петкович [*] = Петър х.Димитров. Брак в Букурещ.
1.5 Елефтерица П. Петкович [*? + 31  авг. 1878] = Димитър Карамихаилов, с прозв. Черния [*Одрин, 1841 +Одрин], преводач към руските консулства във Видин 1861 и в Русе 1865. Руски поданик. Пълномощен министър в Цариград 1883-? и посланик в Париж 23 ноем. 1883-? и русофил за което е прогонен от България. Брак в Русе 6 февр. 1872, венчани от поп Нил Изворов. Имат дъщеря Вера.
1.6 Милица П. Петкович [*] = Гаврил Харалампиев Орошаков [*Херсон, 1849 + 1892, Украйна], учи в Русия /Одеса и Москва, във  Австрия //Виена/, Франция /Париж/ и Англия /Лондон/. Завършва право. Имат 5 деца - Георги, Харалампи /кмет на София ок. 1933/, Атанас, Олга и Стела.
1.7 Васил П. Петкович [*1864 + 25 дек. 1894]

2. Атанас /Танас/ Петкович [*Русе, 1807 + 25 ян. 1897, Русе], търговец в Русе, член на читалище "Зора" 1874, дарител на черкви и училища ок. 1867 = Гица х.Янкова [*Русе, ок. 1816 + преди 11 авг. 1900], съоснователка  на женско д-во "Ступанка" 1869=
# Марков, Иван.  Фамилният портрет на едно  възрожденски семейство.- @ knigi-news.com
Вж Орошаков, Харалампи.  2011, 353 стр.

КАРАМИНКОВ (Калофер)

Димо Караминков, търговец

1. Христо Д. Караминков [*Калофер, ок.1832 +15 авг 1888, Сливен], търговец в Цариград   1840-78. Учи в Калофер, Пловдив, и Копривщица при Найден Геров. Дописник на Неофит Рилски 1862, информира го за предстоящо издаване на в. "Советник", където сътрудничи. 1863 Съосновател в Цариград на търговска кантора в Цариград  1849 /с брат си Стоян/ и българско читалище 1866. Съавтор 1850 /с брат си Стоян/. Спомощник 1873 = Елисавета  Иванова  Горанова  ПУЛИЕВА [*Карлово, 1849 +1920, София], учителка в  Калофер  ок.1870  и Цариград 1874 след 1876. Сътрудничи на сп. "Читалище". Брак преди 1871.
1.1. Иван Христакиев Караминков [*Цариград, 1890 +1940], адвокат. = Райна Димитрова ГРЕКОВА [*София, 1893 +1987,София]
1.1.1 Александър Ив. Караминков [*София, 1924], адвокат, предсεдател на ВССъвет, посланик в Австрия
,1.1.2 Елисавета Ив. Карамиинкова

2. Лазар Д. Караминков [*Калофер +Калофер], търговец. Учи в Калофер, Пловдив 1863 и  на о. Халки /търговски училище/. Съосновател на  -  и  БББ "Просвещение" 1868 и писар 1870. Убит от турци.

3. Стоян Д. Караминков [+15 март 1863, Калофер], търговец в Цариград 1849-63. Съавтор с брат си Христо на "Диплография" 1850.

4. Димитър Д. Караминков [*Калофер + Цариград], търговец в Калофер и там черковно-училищен настоятел. Учи в Калофер и Цариград. Спомощник 1850 /"Наполеон Бонапард"/.

5. Иван Д. Караминков [*Калофер +Калофер], учи в Прага - Чехия и Йена - Германия. Завършва право. в Лайпциг - Германия 1872-74. Учител в Кюстендил 1874-75. Превежда  статии за в. "Източно време" 1877. Автор на книги. Убит сред 1878.

Сродник - Йосиф Караминков [*Калофер], учител в Кюстендил 1874-75, т.е. след калофереца и съфамилника Иван.
 # Сб. Н.Рилски. С., 1926, с. 345-346, 401, 427; БВИ. С., 1988, с. 317 и с. 160.

ВОДНИЧАРОВ (с. Змейово, Ст.Загорско)

Рк Атанас, с прозв.  Воденичаря [*с. Дервет, дн. Змейово -  Ст.Загорско], майстор на воденици. Епитроп на селската черква "Св. Никола" 1837. Притежавал ръкопис с История на  българите /Паисиевата или Спиридоновата/ = Елена /Ива/ Иванова Везенкова, присъства при откриването  паметника на д-р Константин Ив. Везенков в с. Везенково.

1. Йови Ат. Воденичаров /погрешно Воденичарски/ [*с. Дервет; 1850 +15 апр. 1915, Бургас], учител, общественик. Член на РК-Сливен и читалищен деятел. Учи в  родното си място и  Одеса ?-1869. Учителства в Сливен 1869-71 и Айтос 1871-77. През РТВ от ян. 1878  преминава  към руската армия /11-и руски корпус/, където е преводач. Кмет на Бургас 11 юли-13 окт. 1903. Народен представител /17 окт. 1879-82/. Окръжен началник на Айтос /14 ян. - май 1879/, председател на Айтоския углавен съд ок. 1880 и на Бургаския съд 1880-?. Собственик на банкерска кантора. Притежавал личен печат. Сътрудничи на в. "Право" 1871 под псевдоним Едно българче и в. "Напредък" =  Керачка поп Димитрова Станчева. Брак преди 1878.

1.1 дъщеря Й. Воденичарова = Петко Росен, писател

2. Христо Ат. Воденичаров
3. Василка Ат. Воденичарова

2. Александър Ат. Воденчаров, присъства при откриването  паметника на д-р Константин Ив. Везенков в с. Везенково.

Внуци на Йови - Иван и Александър 2010 г..
   # в. Десант, 2003, бр. 34; Карайотов, Иван. Йови Воденачлов. Бс, 2010..
   @ Кметовете на Бургас

ПАПАЗОВ (с. Белица, Тревненско)

Рк Дими /Димитър/, папаз "свещеник". Преселва се  в с. Белица.

1. Христо Д. Папаза [+1884], кмет на Белица ?-1830

2. Атанас п. Димиев  /Димитров/, преселник от 1820 в Разград, свещеник там до 50-те год. Народен представител  в УС 1879 и ΙΙ НС. Спомощник 1843 /"Служба на св. Харалампий", превод на Неофит Рилски/ =? дъщеря на Кънчо  Захариев [Трявна], зограф.
2.1 Кръстю Атанасов Папазов, свещеник 1833-50  в Разград. Книжовник - оставя летопис. 
2.2 Христофор А. Папазов, търговец на зърнени храни.
2.3 Петър А. Папазов, търговец. Завършва право във Франция. Съучредител на Първото българско параходно дружество 1863.
2.4 Георги А. Папазов /Попов/ [*1833+1917],  доброволец в Кримската война 1854, читалищен деец в Русе, член на РК-Русе. Търговец и първи български кмет на Разград от 5 февр. 1878-?.

3. Цаню Д. Папазов

4. ? Д.  Папазова = ?. Имат син - Мянко Ненков. 
Сродници: 
- Златю Костадинов
- Христо Колев- Папата, с внук Васил Манолов. Предполагаема родова връзка с № 1.

     # БВИ. С., 1988, с. 50 /Кръстю Атанасов/, 193 /Атанас Димитров/, 204 /п. Димо/; Геогиев, Лъчезар. Къщно училище.-в. Учителско дело, 24 май 1989, с. 12 и 3 сн. /Тук са посочени и други хронологични маркери, който ни се струват доста спорни/. Според приписка на п. Йовчо от 1734 Дими има брат иерей Никола /той пък брат на поп Стоян Кроснев/

КОЛОНИ (Сливен)

1. М. Колони, учител в българските училища в Кишиневско. Издържа племенника си от 1830.

2. Коста Колонов, хаджия, преселва 1830 г. семейството си в Букурещ - Влахия.
  
2.1 Атанас х.К. Колони, преселва се в Букурещ 1830 с баба си.  Стопанисва прочутия чифлик в с. Петрушан, Гюргевско - сборище 1868 на Хаджидимитровите четници.

2.2 Михаил х.К. Колонов, с прозв. Колони [*Сливен, 27 ноев. 1817 +8 ян. 1893, Варна], общественик и благодетел. Учи в Сливен 1824-30, Букурещ 1830-? /гръцко училище/, Париж 1842-?. Домашен учител на децата на влашкия княз Александър Гика. Придружава ги в Атина 1837 и Париж 1840. Частен възпитател в Букурещ, след завършване на образованието си. Подпомага изграждане на българската черква в Букурещ, сформирането на Втората легия 1867-68, български училища и библиотеки, а мелницата си в с. Гебедже подарява на Варненската митрополия. Член на ТЦБК и арестуван 1868. Преселва се 1879 във Варна, където е кмет 1881-85, 1890-92. На негово име училище и улица във Варна =  Елена Черленти [*Влахия], дъщеря на търговец с гръцки произход. Брак в Букурещ от 1848. Нямат наследници.
     # БВИ. С., 1988, с. 347.

ДУКОВ (Неврокоп)

Рк Дуко
Ι
Илия Дуков [*Неврокоп, дн. Гоце Делчев, 1805 +1895], учител в с. Сатовча - Неврокопско през 70-те години. Председател на  градската община. Спомощник.

1. Екатерина Ил. Дукова [*Неврокоп, ок. 1850 +1908, Неврокоп], учителка. Учи в Неврокоп, първата учителка в Неврокоп 1867-?. Съоснователка на женско дружество "Ученолюбие" 1870 и председателка, съучредител на учителско дружество "Просвещение" 1873. Сътрудничи на в. Македония.

2. Атанас Ил. Дуков [*Неврокоп, 1857 + 27 юли 1919, София], офицер; учи - в Неврокоп, Габрово /гимназия/  1871 -ок. 1876 при Райчо Каролев 1871, Иван Гюзелев 1871, Цани Гинчев 1872 и Нестор Марков 1873, Одеса; в Русия /пехотно училище/. Юнкер 1 ноем. 1876,  унтерофицер 1877, прапорщик, младши офицер /Втори пех. Ловешки полк/ след РТВ, в която е доброволец. Служи във Видин 1889 /поручик/, ротен командир на 7 пех. Преславски полк - Шумен. В Сръбско-българската война 1885 е капитан. Получава кръст за храброст 1878 и орден "Св. Александър" 1885. Емигрира в Русия 1886-95. Деец на ВМОК. Поръчва  икони за черквата "Св. арх. Михаил" - Неврокоп /1910г./, дарява 300 лв. на женското дружество "Ученолюбие" - на което е й съосновател 1870, а на общината  в Неврокоп - бащината къща. Кореспондира с Георги Абаджиев 1904-1905 и 1910. 
Сродник 
- Георги Абаджиев, "братовчед" на Атанас.
   # в. Македония, 3 март 1939, с. 6 /тук 1911 - погрешна година за смъртта на Атанас/; Марков, Иван. Родолюбецът от Неврокоп.- сп. Родопи, 1975, № 12, с. 34-35; Василев, Румен. Родолюбец и общественик....- в. Пиринско дело (Благоевград), 14 май 1982, бр. 95, с. 4; БВИ. С., 1988, с. 230; Енциклопедия Пирински край. Благоевград. 1994, т. 1, с. 296. Вж БПП.