неделя, 19 февруари 2012 г.

ТАНЕВ (Малко Търново)


Иван Танев [*с.Чанлии, сега Малко Търново, жив 1885]; опълченец 1877-78, член и касиер на РК-Чанлии. Арестуван след Ст.Загорското въстание 1875. Опълчевец, кмет на селото ок.1892 = I. ? [+ок. 1877-78, с.Сърбеши - Севлиевско]; II. ?. Продава имотите си и купува хан в Ст. Загора.

1. дъшеря Ив. Танева, от Ι брак.
2. Денка Ив. Танева, от Ι брак, девойка 1885.

3. Тачо Ив. Танев [*Чанлий, 13.Х.1882+23.VI.1962,София], актьор 1903, режисьор и директор на театър; учи в - Малко Търново при Кольо п.Петков 1889-92, Ст.Загора, завършва Рисувалното училище в София 1898-1902. Писар при Методи Кусевич - митрополит в Ст. Загора - 1 г. Доброволец през Балканската война - 8 интендантска рота /Тунджанска дивизия, ΙΙ армия/ в Ст. Загора и Харманли. Театрал в - София 1898-1900, 1906-07 и 1936-37 /театър "Одеон"/; Пловдив 1903-05 и 1909-10 /"Борислав - Ив. Вазов"/, 1928-31, 1944-48; Плевен 1926-27; Бургас 1932-36, 1950-?, ?- авг. 1954; Русе 1937-43 /поставя над 60 пиеси - "Бащи и синове" от Владимир Полянов, "Чудна нощ" - Змей Горянин, "Кара Танас" - Стефан Савов, "Цар Мурад Мари думаше" - Христо Казанджиев, "Големанов" - Ст. Л. Костов, "Албена" - Й. Йовков, "Майстори" - Рачо Стоянов, "Крилатият майстор" - Илия Енчев 1942, "Пред залез слънце" - Вл. Полянов 1943, "Главчо и царската дъщеря" - Ст. Л. Кстов, "Юнак Гого" - Георги Караиванов/; Враца 1944. Гастролира в Перник /"Кара Танас"/, Хасково, Асеновград, Одрин и из македонските земи 1908. Първият председател на Съюза на артистите 1921-24. Рисува Мирче войвода от Прилеп. Награден със сребърен медал "За наука и изкуство". Преводач на пиеси. Сътрудничи на сп. "Обзор" 1935. Автор на комедията "Празник на душата" 1921, на спомени - написани 1955, посмъртно издадени 2008 = Паула, завършва Художествена академия в Мюнхен, учителка по рисуване и немски в Пазарджик ок.1910. Брак от ок.1907. Изселени в Ботевград 1948.
3.1 Тачо /Тачко/ Т. Танев [*1912+1999], учи в - София /гимназия/ - съученик с Александър Бурмов и Любен Василев, завършва Художествената академия 1931-36, специализира в Будапеща /Едвеш колидж/ 1839 и докторат по етнография и археология в Берлин /Хумболтов университет/ 1941-44 - публикуван в Германия, а дисертацията прибрана от ЩАЗИ. Подпомага 1931-36 с рисунки проф. Геза Фехер, първият изследовател на Мадарския конник. Член на всенародния съюз "Отец Паисий" и съучредител на Българския младежки съюз "Отец Паисий". Завръща се в България авг. 1944. Изселен в Ботевград 1948-53. Рисува портрети и художник в Пловдивския театър 1953-55. Изпратен 1956 от Съюза на художниците да създаде музей на първия партизанин в Разлог. Тук създава релефна географска карта на планината Пирин, с метода на светлосенките. Назначен е в Картографския институт - София. Сътрудничи на сп. "Известия на Българската орда" 1941 /"Българското везмо в Изтока"/. Автор на "Прабългари или хунобългари" 2007, "Беседи за българските азбуки" и изследвания за т.н. Елбетица - орнаментална символика.

4. "сестрички" Ив. Таневи [*Чанлий]
5. Тодор Ив. Танев, деец за освобождаване на Македония, в Солун 1906-08, четник при Иванчо Охриданчето.
# Танев, Тачо Ив. 54 години в служба на театъра. С., 2008, 368 с. /оригинали в музей на Народния театър "Ив. Вазов" и в Министерството на културата/. Книгата бе предоставена от Пенчо Бонев; Вж краеведческите книги на Георги п.Аянов [*1881+1951] и Стоян П. Шивачев [*1851+1914].

петък, 17 февруари 2012 г.

КРЪСТЕВ (Пирот)


Коста /Кота/ Кръстев [*Пирот], училищен настоятел в Пирот 1852.
Ι
Кръстьо Кръстев [*Пирот,31.V.1866+5.ΙV.1919,София], д-р, Ι литературен критик; учи в Пирот /начално и основно/ ?-1875, София /гимназия/, завършва философия в Лайпциг - Германия ?-1888 с докторат "Метафизичното схващане на душата". Учител и директор в Казанлък 1888-90, по немски език в София 1890-91 и 1894; преподавател по философия в СУ (1895 и ?-1907 , 1908-19) и Скопие 1907-08. Редактор на - сп. "Литературно-научно списание" (Казанлък) 1890, сп. "Критика" (Пловдив) 1891. Главен редактор на сп. "Мисъл" 1892-1907. Сътрудничи и на - сп. "Труд" 1886 /"Иван Вазов. Етюди за стихотворната му поезия"/, сп. "Периодическо списание", сп. "Деница", сп. "Демократически преглед, в. "Труд", в. "Пряпорец", в. "Демократ", в. "Народ", в. "Гражданин" и др.. Преводач от немски. Автор на "Етюди и критики" 1894, "литературни и Философски студии" 1898, "Алеко Константинов" 1907 /и 1917/, "Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература" 1907, "Христо Ботйов - П.П.Славейков - П. Тодоров - П.К.Яворов" 19(17 =Рада Хаджиниколова [*1873, Ст.Загора + жива 1925], учителка по химия в Казанлък 1889-? и там театрална актриса. Сътрудничи на сп. "Демократически преглед" 1913 /за гр. Щип/, автор на спомени "Аз и моя род", оставя и непубликуван дневник. Брак от 1889. Запазени са около 170 писма, разменени между съпрузите.
1. Офелия Кр. Кръстева = ? Шивачев. Брак от 1925. Имат син Радко.
2. Константин Кр. Кръстев

# РБЛ. С., 1977, с. 263-265, сн. на д-р К.Кръстев и ил.; Минчева, Галина. Д-р Кръстьо Кръстев се самоубива от любов.- в. "24 часа", 11.ΙΙ.2012, с. 34 и 5 сн.

сряда, 15 февруари 2012 г.

КОРНАЖЕВ (Габрово)


Рк Петър, с прозв. Корнажът = Пия Стоянова.

1. Цанка /Цана/ П. Корнажева [*1877+1963] = Стефан Русев РУСЕВ [*Габрово]. Имат 5 деца - Руси, Иванка, Петър [*1900+1960] - баща на Дилма Русеф *1947, президент на Бразилия от 2012, Пия и Захари.

2. РайнаП. Корнажева [*1884+1960] = Генчо Станчев НЕГЕНЦОВ [*Габрово,1886+1958], с прозв. Ран Босилек, писател. Имат син Босилко [*1927+2002].

3. Цоню П. Корнажев [+1912, Одрин], убит на фронта.

4. Захари П. Корнажев [*1888+1968] = Боянка [+1958]
4.1 Петър З. Карнажев [*1924+1929]
4.2 Цаню З. Корнажев *1927 = Светла Герджикова *1934.
4.2.1 Камен Ц. Корнажев *1963 = Юлиана Стоянова.
4.2.2 Калина Ц. Корнажева *1972 = Георги Бошнаков. Имат 2 дъщери - Биляна *2000 и Гергана *2005.
4.3 Петър З. Корнажев [*1930+2002] = Йорданка Вълчева.
4.3.1 Боянка /Бояна/ П. Корнаженва = Руслан Велчев. Деца - Лан *1996 и Дан *1996.
4.3.2 Албена П. Корнажева *1966 = Петър Петров. Имат 2 сина - Петър *1988 и Владимир *1989.
   # "Родословие на Корнажевия род".- родова схема, представена на изложба 2012, вж Вести.

понеделник, 13 февруари 2012 г.

КОВАЧЕВ (Свищов)

Стефан Ковачев

1. Никола Ст. Ковачев [*Свищов, 1842+1902,с.Вардим-Свищовско], търговец; учи в - Свищов /основно и начално/ 1849-61, Киев /Духовна семинария/ 1861-63, Виена /търговско училище/ 1863-?. Във Виена - търговски чиновник при Ст. Пранжев, комисиоинер 1866-76-? и търговец след РТВ. Съучредител на дружество "Напредък" и член на дружество "Славянска беседа" - София. Подарява своите книги на НБКМ. Пише на М. Дринов 1876, спомощник 1873.

2. Янко Ст. Ковачев [*Свищов, 1852+1926], учи в Свищов и Виена /търговско училище/ 1867-71. Търговец във Виена; съдружник - коректор 1874 при с Хр. Г. Данов; открива във Виена на българска печатница ?-1877, където са отпечатани 5 дузини книги. Печатницата е преместена в Пловдив 1878 - тук издават в. "Марица" 1878-85. Откриват и печатница в София 1879 и собственик 1881-89. Издава и редактира сп. "Българска илюстрация" 1880-82. Сътрудничи на сб. "Летоструй" 1874 и редактор, сп. "Ръководител на основното учение" 1874. Издава "Календарче за 1878" 1877.
# БВИ. С., 1988, с. 340 и сн. на Янко; ЕБВЛ. С.,1996, с. 402-403

събота, 11 февруари 2012 г.

ПОСТОМПИРОВ (Габрово)


Д. Постомпиров
Ι
Цоньо Д. Постомпиров, майстор - ковач.

1. Дечо Ц. Постомпиров [*Габрово,ок.1850+1877], опълченец.

2. Пенчо Ц. Постомпиров [*Габрово, 1852+11.V.1876, връх Мара Гидик], майстор на ножове; четник и командир на отделение 1876 при Цанко Дюстабанов. Укрива се в Габровския Девически монастир, загива в сражение. На негово име - улица в Габрово.

3. Тодор Ц. Постомпиров [*Габрово,1854+8.ХΙΙ.1940,София], участник в Априлското въстание 1876 в Габрово. Учител, съучредител на Българското социалдемократическата партия на връх Бузлуджа - 2 август 1891. Информатор 1900 на Братя Гъбенски, автори на краеведско изследване за Габрово. Спомощник 1873 /"Нещастна фамилия"/ = ? Груева.
3.1 Вера Т. Постомпирова [*Плевен, 1902+8.ΙХ.1973, София], физик = Георги Стефанов Наджаков [*Дупница,1896+1981], академик - физик. Брак от 1928 в София. Имат 2 деца професори - Емил [*1929+1996] и Елка *1936.

Сродник - Христо Постомпиров, въстаник 1876 в боевете при с. Ново село.
# Матев, Лалю - geni.com 10. VIII.2010 и Хен Sarv 12 и 19 авг. 2011; Вж Постомпиров, Иван, експерт в ТДА-Габрово ?-2007-2009-?; съсъставител "Справочник по документите в архивния фонд на Градско общинско управление-Габрово в ТДА-Габрово и РИМ-Габрово (1877-1957)". С., 2009; вж. Постомпиров, Христо - търговец в Габрово, съвременник.

петък, 10 февруари 2012 г.

АВРАМОВ (Свищов)


Генко Аврамов

1. Ананас Г. Аврамов

2. Гавриил Г. Аврамов, спомощник в Галац 1869.

3. Михаил /Михалаки/ Г. Аврамов, спомощник в Гюргево 1869.


4. Димитър Г. Аврамов = Екатерина дъщеря на художника Христаки ПАВЛОВИЧ [*1804+1848].

4.1 Гаврил Д. Аврамов

4.2 Георги Д. Аврамов


5. Костаки Г. Аврамов

5.1 Михаил К. Аврамов

# geni.com - под "Христаки Павлович"; Вж спомощншци.

сряда, 1 февруари 2012 г.

ПОПСТОИЛОВ (с. Лешко, Благоевградско)


Рк п.Стоил Ников [*с.Лешко - Горноджумайско, 3.VII.1843 +10.ХΙ.1912], свещеник в родното си място 1872- до след Освобождението. Има многочленно семейство.

1. Антон Попстоилов Ников [*с.Лешко, 15.ΙΙ.1869 +9.ΙΙ.1928, София], фолклорист; учи в - Дупница /основно/, Солун /средно/?-1890; завършва славянска филология в СУ 1897-92. Учител в - Прилеп ок.1890-93, Солун 1897-98, Битоля 1898-89 /директор/, Солун /учител 1899-1903 и 1907-09 и директор 1899-1901/, Одрин 1903-04 и 1909-10 /директор/, Сяр 1904-07 /директор/. Училищен инспектор в Цариград 1910-13. Етнограф 1913-18 /1915 към щаба на 2 армия/ и 1921-28 и Етнографския музей - София и директор там 1918-21. Учредител на Македонския научен институт - София. Пише краеведски материали за областта Македония. Сътрудничи на СбНУ, Пс БКД, Известия на Етнографския музей. Издава първата библиография за фолклористика "Показалец за печатаните през ХΙХв. български народни песни " ч. Ι (1815-1860) 1916; ΙΙ (1861-1878) 1818.

2. Христо Попстоилов Ников [*с.Лешко,15.VIII.1879+6.V.1908,Пловдив], фолклорист и езиковед - диалектолог; завършва славянска филология в СУ ?-1905, защитава докторат във Виена 1907 /за българските гатанки/. Автор на "Горноджумайски говор" 1904, "Дейност на Венелина по българския фолклор" 1905. Учител в Пловдив 1907-?
# БВИ. С., 1988,2 с. 465.