четвъртък, 28 април 2011 г.

ПИШУРКА (Лом)


Стоян, с прозв. Граматик, учител във Враца до 1770.
І
Кръстю Стоянов, с прозв. Граматик.
І
Стоян Кръстев [*Враца+1843], с прозв. Дамаскинаря, учител във Враца през 20-те т. на ХІХ в.

1. Рк Кръстю Стоянов, с прозв. Пишурка [*Враца,24.VІІІ.1823+6.І.1875,Лом], книжовник и учител; учи в - Лом при Константин Огнянович, Пловдив /гръцко училище/ и Цариград /гръцко училище/. Учител във - Враца 1847-48 и 1850-51, Лом 1848-50, 1851-56 и 1862-75, Видин 1856-? Учредител на читалище "Постоянство"-Лом 1856. Театрален деец в Лом - актьор и режисьор, поставя 2 пиеси - "Многострадална Геновева" 1856 и "Велизарий" /12.ХІІ.1856/. Отваря книжарница в Лом 1872 и сътрудничи на Хр. Г. Данов. Сътрудник на в "Цариградси вестник" 1849-52, 185859, сп. "Зорница" 1844, в. "Македония" 1868, сп. "Читалище" 1870-71, сп. "Училище" 1872. Превежда - от гръцки "Опелото на Исуса Христа" 1869; от сръбски в стихове "Аделаида" 1857 и "Рахилин плач" 1872, побългарява от френски "Момина китка" 1870 и "Изпаднал търговец" 1870. Автор на "Сбор от български песни" 1864 и "Куткудачка" /стихове и приказки/ 1871. На негово име - село в Ломско = Ангелика /Гика/ Първанова Тодорова, учителка в Лом, читалищен и театрален деец, учредителка на І женско дружество "Добродетелно женска дружество" 1857.
1.1 Александър Кр. Пишурка [*1851+1877,връх Шипка], опълченец.
1.2 Виктория /Витка/ Кр. Пишурка [*Лом, 15.V.1858+4.VІ.1919], учителка; учи в Лом и Габрово /класно/; учителства в Габрово 1872, Ловеч 1873-76, Лом 1876-77. Член на "Добродетелно женско дружество". На нейно име - детска градина № 6 в Лом = Димитър Маринов Бонов/кръщелно име Д. Върбанов Мацанков, осиновен от Марин Бонов, търговец в Лом/ [*с.Вълчедръм-Ломско,1846+1940,Кремиковски монастир-София], етнограф. Брак от 1878. Имат 4 деца - дъщеря ? = д-р Блъсков, дъщеря ? = Вл. Иванов, Кръстю и Гроздана = Сиромахов.
1.3 Стефан Кр. Пишурка [*Лом, 1862+1925,Лайпциг], зъболекар.
1.4 Марийка Кр. Пишурка
1.5 Грозданка Кр. Пишурка [*Лом, 1872] = Димитър Сиромахов [*1867+1916], полковник, командир /майор/ на 6 Бдинска п. дивизия - Видин 1904. Имат 2 деца - Мара и Владимир, майор.
1.6 Зорка Кр. Пишурка = Димитър Хаджистамов [*1868+1948], доктор. Имат 3 деца - Боян [*1904], Д. /син/, З. /дъщеря/ = Ф. Бланшар.

2. Стефания Стоянова = Коста Стаменов.

Сродник
- Иван П. И. Пишурка, иждивител на Кр. Пишурка при издаването на книгата му 1857.

# БВИ. С., 1988, с. 533-534 и сн. на Виктория, с. 626; ЕБВЛ. С., 1996, с. 570; Матев, Лалю - geni.com, 2010. Вж. Андровски, К. Родословието на Кръстьо Пишурка.- Антени, 31.Х.1975, бр. 45.

ПИСАРЕВ (Пещера)


Георги Писарев

1. Петър Г. Писарев [*Пещера], учител в Пирот 1869-72 и Пещера. Свещеник в Пловдив от 1876. Участник в Априлското въстание 1876.

2. Христо Г. Писарев [*Пещера], учител в Пловдив 1866-70 и Пирот 1870-?

# БВИ. С., 1988, с. 533; в. "Български запад" (Пирот), 1942, бр. ??

ЛЯПЧЕВ (гр. Ресен)

Доро [*с. Нъте]
І
Рк Търне Доров, с прозв. Ляпче, преселник в Ресен.
І
1. Насте Д. Ляпчев [*Ресен]
2. Христо Д. Ляпчев
3. Тасе Търнов Ляпчев [*Ресен+ок.1868/78,Ресен], грънчар, радетел за независима българска черква = Неда.

3.1. Христо Т. Ляпчев [*Ресен,1852+4.VІІ.1929] = Славка.
- Борис Хр. Ляпчев [*Ресен+Ресен]
- Ташко /Атанас/ Хр. Ляпчев [*Ресен+1945,София], четник.
- Любен Хр. Ляпчев [*Ресен+Ресен]

3.2 Иван /Йонче/ Т. Ляпчев [*Ресен]
- Никола Ив. Ляпчев
- Асен Ив. Ляпчев [*Ресен+София]
- Димитър Ив. Ляпчев

3.3. Георги Т. Ляпчев [*Ресен+Ресен след 1886], с магазин в Битоля = І. ?; ІІ. Катерина.
- Богданка Г. Ляпчев, от І брак = Йордан х.Мирчев Бомболов [*Прилеп], завършва право в Париж, директор на училище в Прилеп..
- Трифон Г. Ляпчев, от ІІ брак
- Преслав Г. Ляпчев, от ІІ брак; морски офицер и авиатор.

3.4. Евтим Т. Ляпчев

3.5. Никола Т. Ляпчев [*Ресен+1.VІ.1903], убит от турците.

3.6. Андрей Т. Ляпчев [*Ресен,30.ХІ/12.ХІІ.1866+8.ХІ.1933], министър-председател; учи в Ресен ?-1876 и в гимназиите на Битоля 1879-81, Солун 1881-84, Пловдив 1884-85; завършва финанси в Цюрих, Берлин и Париж. Доброволец в Сръбско-българската война 1885. Лидер на Демократическата партия и Демократическия сговор след 9 юни 1923. Съредактор на в. "Млада България" 1895-96 и в. "Реформа" 1899-1905. Учредител на Българската централна кооперативна банка 1910. Депутат в 14, 16-19, 21-23 ОНС. Министър на търговията и земеделието 1908-10, министър на финансите 1910-11, министър на войната 21 юни-28 ноември 1918. Министър-председател 1926-31. Сътрудничи на сп. "Българско икономическо дружество" 1898-1932, сп. "Демократически преглед" 1915-21, сп. "Съюз на популярните банки" 1921-25 и "Кооперативно дело" 1926. Автор на "Стопанското положение на България" 1925, "Държавата и кооперацията" 1926 и "Развой на българското кооперативно движение" 1927. На негово име - улица в София = Констанца Петрович [+1942,София] , милосърдна сестра през Балканските войни, председател на Съюза за закрила на децата 1940-42. Брак във Виена от април 1911. Нямат наследници.

3.7. Катерина Т. Ляпчева [*Ресен+София], председателка на Ресенската женска дружба в София.
3.8. Сотирчо Т. Ляпчев [*Ресен+Ресен], почива млад.

# Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 140; Матев, Лалю - geni.com, 10.VІІІ.2010.

БЕРОВСКИ (с.Берово, Малешевско)


Георги, свещеник в с. Берово.

1. Димитър п.Георгиев Беровски [*1840+1907,с.Долна Грашица - Кюстендилско], с прозв. Македонски, учи в Одеса /семинария/ 1858-60. Участник и в І българска легия в Белград 1861. Учител в с.Берово 1865-?. Деец за църковна независимост. Заедно с тъста си и Константин Попстоянов събират чета и вдигат въстание в Малешево 8 май 1876. Четник при Ильо войвода 1877-78. През Кресненско - Разложкото въстание 1878 е един от ръководителите. Доброволец в Сръбско - българската война 1885. След РТВ е околийски управител в Радомир и окръжен управител в Кюстендил ?-1907 =? поп Стоянова Разловска [*с.Разловци,Малешевско].
1.1 Станимир Д. Беровски [*1872+1945]

2. Иван п.Георгиев Беровски [*с.Берово], свещеник в родното си място през 70-те г. на ХІХ в. Участник в Разловската буна 1876.

3. Константин Попгеоргиев Беровски [*с.Берово], участник в Априлското въстание 1876 и Кресненско - Разложкото въстание 1878-79.

# БВИ. С., 1988, с. 65; Куванов, Милен. Македония. С., 1993, с. 204.

сряда, 27 април 2011 г.

КЪНЧЕВ (с.Градец, Котленско)


Георги Кънчев

1. Иван Г. Кънчев [*с.Градец, 1850+1929,Шумен], учител; учи в Габрово /класно/. Учителства в с. Медвен - Котленско 1869-72, Карнобат 1874-75, с.Ичера - Котленско 1875-76. По време на Априлското въстание забягва в гр. Марсилия - Франция, където завършва финанси. След РТВ е финансов чиновник в Карнобат и Шумен ?.

2. Кънчо Г. Кънчев [*с.Градец,1854+1934?], офицер и учител; завършва Военното училище в София ?-1879 и в гр. Сен Сир - Франция /Военно училище/?- 1884; учителства в Стралджа и Зимница - ямболски села и с.Градец. Военно служещ в Пловдив 1884, адютант на Гаврил Кръстевич 1885. Участник в Сръбско-българската война 1885. Кмет на София 25.ІІІ.1901-?

Сродник - Стефан Кънчев [*с.Градец]. Преселва се в Търговище през 70-те год. ва ХІХ в. Свещеник в Търговище и член на Казалийския съвет 1874.

# БВИ С., 1988, с. 371-372. Вж Димитров, Хр. Село Градец. С., 1934.

вторник, 26 април 2011 г.

ГЕНДОВИЧ (Сливен)


Иван Гендович, чорбаджия в Сливен и хаджия от 1825.
І
Христо Ив. Гендович [*Сливен, 1848+1937], с прозв. Барон, член на РК-Сливен, среща се в В. Левски 1867; учител по турски език в Сливен 1873-74 с Д. Чинтулов, търговец с Русия, участник в Съединението 1885, депутат, предприемач по ж.п. линии. Рисуван от Никола Ганушев [*1889+1958]. Къщата му в Сливен е обявена за паметник на културата - ул. "Цар Освободител" № 152.

1. Мария Хр. Гетдович, рисувана от Никола Ганушев [*1889+1958]
2. син ? Хр. Гендович
3. син ? Хр. Гендович
4. син ? Хр. Гендович
5. син Борис Хр. Гендович
5.1 син ? Б. Гендович, инженер.
5.2 дъщеря ? Б. Гендович, инженер.
6. син ? Хр. Гендович

# БВИ. С., 1988, с. 135. Вж в "Сега" 5.V.1991.

понеделник, 25 април 2011 г.

ГЕНАДИЕВ (Охрид)


Рк Георги Харизанов [*с.Подкожани-Макренско,1800+12.V.1876,Битоля], духовно име - Генадий Велешки, митрополит в Дебър 1864-67 и Велес 1870-73. Учител и свещеник в Охрид. След смъртта на съпругата си /между 1830-40/ - монах в Калищенския монастир, протосингел на Пелагонийския митрополит ок.1840 и Велешки епископ 1860.
І
Иван /Йован/ Г. Генадиев [*Охрид, ок. 1830+13.ІІІ.1890], с прозв. Хермосин Охридски,църковен деятел, писател; учи в гръцки училища в Охрид, Битоля и Цариград; завършва в Атина /Историко-филологически факултет/ ?-1895. Секретар при Дерковски митрополит Герасим, Дебър 1866-67 и Велес 1870-73 при баща си и в Пловдивската митрополия след ок.1878-90. Учител в Кичево, Пловдив 1874-76. Деец за църковна независимост. Издава църковни песни. Със своя съученик Григор Пърличев издават сборник "Свинкс" с гатанки и стихове. Автор на "Пасхалия" 1842 и комедия.
І
1. Харитон Ив. Генадиев [*Битоля,1861+23.ІV.1914, София], журналист и преводач; учи в Цариград. След РТВ е чиновник в Източна Румелия и Българската екзархия в Цариград. Началник на отдел "Просвета" 1903-07, секретар на царската канцелария 1912-? Съучредител и съредактор на в. "Балканска зора" 1890-1900 с брат си Никола. Преводач от френски, съставя "Малък българо-френски речник" 1900 и "Голям френско-български речник" 1909.

2. Никола Ив. Генадиев [*Битоля,1868+1923], министър и журналист; учи в Пловдив /гимназия/, завършва право в Брюксел - Белгия Съосновател с брат си на в. "Балканска зора" 11.ІІІ.1890-1900. По убеждения - стамболовист. Министър на правосъдието 1903- ян. 1904, министър на търговията и земеделието ян. 1904-?, министър ва външните работи юли 1913- дек. 1913? Редактор на политическите издания - в. "Воля" 1918-20 и "Народно единство". Убит от политически противници.

3. Павел Ив. Генадие [*Битоля,1873+1959], учител, журналист, депутат; учи в Пловдив /основно и средно/. Като учител в Лозенград и Свилинград създава структури на ВМРО. От 1902 в София издава спесанията - "Бибилиотека", "Художник" и "Поука". Депутат, автор на спомени за Ст. Стамболов, Д. Петков, Ал. Стамболийски, Иван Вазов и др.

# БВИ. С., 1988, с. 135; Куманов, Милен. Македония. С., 1931, с. 63-65.

ГАНЧЕВ (Сопот)


Рк Ганчо, свещеник в Сопот и спомощник 1844 и 1845.
І
Никола п.Ганчев, свещеник в Сопот през 40-50-те г. на ХІХв.
І
Ганчо п.Николов п.Ганчев [*Сопот,1848+1922,Сопот], учител; учи в Сопот /класно/, учителства в - Сопот 1863-76 и 1885-?, с. Еница - Оряховско 1876-78, с.Брезово -Пловдивско. Секретар на РК-Сопот, участва в подготовката на Априлското въстание 1876. След РТВ е секретар на околийското управление в Брезово, член на окръжния учителски съвет в Пловдив 1881. От 1885 е и свещеник в родното си място.

Сродник - Христо Ганчев [*Сопот], учител в Калофер ок.1853-56, Троян 1863, и Ловеч. Спомощник 1863. Вероятно същият е и свещеник в Ловеч и спомощник 1860.

# БВИ. С., 1988, с. 133-134 и 539.

ГАНУШЕВ (с. Драгоево, Шуменско)


1. Лазар Ганушев [*с.Драгоево], учител и свещеник в с. Драгоево 1858-74; спомощник 1858 и 1863.

2. Радуш Ганушев [*с. Драгоево] , учител в с. Драгоево 1860-63 и във с.Върбица - Шуменско 1864-67. Свещеник в родното си село от 1867-?

# БВИ. С., 1988, с. 133. Вж Кръстев, Белчо. Село Драгоево, Шуменско. Шумен, 1998.

МИНКОВ (Калофер)


Никола Минков [*Калофер]
І
Калчо Н. Минков, търговец в Болград = Стефана.
І
Ангел К. Николау, кмет на Кишинев.
І
Анастасия Анг. Минкова [*1850+1933], доктор; учи стенография, завършва медицина в Цюрих 1872-75 и Париж ?-1878. Доктор в Александровската болница - София, Търново, Пловдив, Ловеч и Варна = І. Павел Белрадски, руски дворянин. Имат дете, което почива невръстно; ІІ. Александър Головин [*Белозерск-Беларус+1904], журналист. Брак след 1878.


събота, 23 април 2011 г.

ИЗМИРЛИЕВ (Благоевград)


Димитър /Мито/ Измирлиев [+1861], търговец и обществен деец в Горна Джумая "Благоевград" = Тона /Тана/ Икономова [*с.Берово,Малешевско+1877], от хайдушки род.

1. Михаил Д. Измирлиев [+1916] = Марийка. Имат 3 деца.
1.1 ?
1.2 ?
1.3 ?

2. Андон Д. Измерлиев [+1877]
3. Георги Д. Измирлиев

4. Георги Д. Измирлиев [*Благоевград,21.ІV.1851+ 28.V.1876,Г.Оряховица], с прозв. Македончето, Русенцето; съратник на Ст. Стамболов; учи в - Г.Джумая, Сяр 1864-67, Цариград ?-1873 и Одеса /военно училище/ 1873-75. Тук се запознава с Хр. Ботев 1875. Съучредител на Гюргевския РК. Учител в Цариград 1872-73. Помощник на Ст. Стамболов - апостол на Търновския РК 1876. Средата на януари 1876 преминава р. Дунав при Русе. Кореспондира с Петър Пармаков 20.ІІ.1876. Обесен от турците.

# БВИ, С. , 1988, с. 279 и сн.; Куманов, Милен. Македония. С., 1996, с. 107-108; Жечев, Николай. Георги Измирлиев.- в. "Трета възраст", 2011, бр. 16, с. 10 и сн.

понеделник, 18 април 2011 г.

ДОНЧЕВ (Котел)


І. Данаил Дончев [*Котел,1858+1916,Добрич], търговец на кашкавал; учи в - Котел /класно/ 1866-72; Цариград /френски лицей/ 1872-76, тук съученик с Ефрем Каранов; самоубива се при превземането на Добруджа от румънците. Сродник с П. Берон = Ганка [*Котел,1860 жива 1946,София], учи в Котел /килино и основно/; сродница с Г.С.Раковски. Брак от 1876 в Котел. Преселват се в Добрич след пожара в Котел 1894.

1. Ганка Д. Дончева [*Котел,1878] учи в Котел /класно/, Добрич 1894-?, Варна /гимназия/, следва изкуствознание в Париж-Франция = Д. Милков [*Варна], следва изкуствознание в Париж. Имат 5 деца - Данаил, Перуна, Милко, Жана и Любка.

2. Пенка Д. Дончева [*Котел], учи в - Котел /класно/, Добрич 1894-?, Варна /гимназия/ ?-1897 = Владимир /Владе/ Ал. КАРАМАНОВ [*Кюстендил, 1875+?], адвокат и и писател. Брак от 1897 във Варна. Кумове - Лилови. Имат 4 деца - Веселина [*1900], Владимир [*1906], Тамара [*1914] и Лиляна [*1916]

3. Тиха Д. Дончева [*Котел], учи в - Котел /класно/, Добрич 1894-? /гимназия/, Цариград /Робърт колеж/ 1900, завършва френска филология в Париж. Учителка в Силистра, Балчик, София /ІІ девическа/ 1916-? = Харбов [+преди 1916]; ІІ. Стефан Манов [*Котел], адвокат в София 1916. Има син, от І брак = ?? Стефанова Манова!

4. Марийка Д. Дончева [*Котел], учи в - Котел /класно/, Добрич 1894-? /гимназия/, Цариград /Робърт колеж/ 1900 = Симеон Ангелов, професор-право в СУ. Имат син Димитър, академик.

5. Санда /Александра/ Д. Дончева[*Котел+1918], учи в - Котел /класно/, Добрич 1894-? /гимназия/, Робърт колеж 1900. Умира от "испанската болест". Прототип на Нона от повестта "Чифликът край границата" на Йордан Йовков = ?, американски офицер. Няма наследници

ІІ. Драгоя Дончев, търгува с млечни произведения в Добрич с по-големия си брат. Преселва се със семейството си в Добрич след пожара от 1894.
а) Санда /Александра/ Др. Дончева = ?
б) Пенка Др. Дончева = Николай Недев [*Чирпан], дипломат в Цариград. Имат 2 деца -Драгомир и Мариана-
в) Невенка Др. Дончева, доктор = поляк. Имат 2 деца - син и Мариана.

# Паспалеева, Тамара. Портрети от стария албум. Спомени. С., 2009, с. 20-21, 26; Данаил Дончев - прадядо ми по майчина линия - принт 13.ІV.2011, 2 стр. и допълнения в ръкопис 2 стр.; Прабаба ми Ганка Дончева - принт 3 стр., 13.ІV2011; устни сведения 4.V.2011.

ТРИФОНОВ / БАКЕВ (с.Лесичери, Търновско)


Рк Трифон [*с.Лесичери,ок. 1786]
І
Христо Трифонов(ич) Бакиоглу /Бакеволу, Бакев/ [*ок.1810+ок.1855], спомощник в с.Бяла черква 1840] отглежда и Гено Ангелов - бащата на Цанко Церковски.

1. Петър Хр. Бакев [*ок.1832+1876, Дряновски монастир], с прозв. Епитропа. Съученик с Бачо Киро. Епитроп на черквата - няколко години. Затварян в Търново - 6 месеца, заради убийството на турците Шакир и Ахмед. Участник в Белочерковската чета, която води сражения край Дряновския монастир 1876, убит от турци.
1.1. Тодара П. Бакева
1.2 Мария П. Бакева
1.3 Иванка П. Бакева

2. Андрей Хр. Бакев [*ок.1837], затварян в Търново - 6 месеца заради убийството на турците Шакир и Ахмед; епитров в черквата на с.Бяла черква - дълги години.
2.1 Петър Анд. Бакев [*1857+1927], участник в Дряновската епопея 1876.
2.2 Ангел Анд. Бакев

3. Ангел Хр. Бакев [*ок.1840 + жив през 1912] = ?, жива 1912.
3.1 Христо Анг. Бакев
3.2 Атанас Анг. Бакев
3.2.1 Петър Ат. Бакев
3.3 Петър Анг. Бакев, умира от холера през Балканската война.

# сп. "Родознание", 2011, № 1-2, с. 75-80 и 2 родови схеми.

събота, 16 април 2011 г.

ФРАНГОВ (с.Бяла черква)


Рк Колю, с прозв. Франгата [*ок.1775]
І
Димитър К. Франгов [*ок.1810+1870]
І
Тошо Д. Франгов, чорбаджия и кмет на Карлово ?-1876-? = Гана Кътю Димитрова.

1. Димитър Т. Франгов, земеделец = Мария.
1.1 Гана Д. Франгова [*с.Бяла черква, ок.1873+12.ІІІ.1950,София] = Цанко ЦЕРКОВСКИ [*с.Бяла черква,1869+1926], писател. Брак ат 1893. Имат 9 деца - Цветана [*1894], Севдалина 1895, Розин [*1898], Веселин [*1899], Здравко [*1901], Царева [*1903], Ружа [*1904], Босилко [*1906] и Румен [*1909].
1.2 Иван Д. Франгов = ?? Иванова Даскалова [*с.Бяла черква], сестра на Райко Даскалов [*1886+26.VІІІ.1923], депутат и посланик в Прага май-август 1923.

2. Петко Т. Франгов [*с.Бяла черква, 1855+1931], свещеник, четник при Бачо Киро и поп Харитон. Автор на спомени "Белочерковската чета в Дряновския монастир през 1876 /ІІІ изд. 1909/ и на "Съвременни драски по освободителната война на Македония и Одринско през 1912-1913" 1913, писател и драматург = Гина Тончева, племенница на І-та съпруга на Ц. Церковски.
2.1 момиче ?? [*ок.1885]
2.2 момиче ??
2.3 син ??
2.4 момиче ??, [*ок.1890]

# сп. "Родознание", 2011, № 1-2, с. 77 /родова схема/, с. 88 /семейна снимка на п. Петко/ и с. 82-83.

петък, 15 април 2011 г.

КУДОВ (с.Габрово, Ксантийско)


Георги Кудюв /Кудев, Кудюцки/ [*с.Габрово], търговец на тютюн =І. ??; ІІ. ??
І
1. Петър Г. Кудоглу [с.Габрово], търговец в Цариград, създава чифлик за отглеждане на тютюн в с. Габрово; дарител на местното училище и черква = Стана.
І
1.1 Димитър П. Кудоглу [*с.Габрово,21.VІІІ.1862+7.ІІІ.1940,Пловдив], търговец в Цариград; учи в - родното си място при Яков Змейкович, о. Хиос /гръцко училище/, Цариград /френски колеж/; подпомага финансово съселяните си след голямото свлачище 1866, дарява сграда за амбулатория - аптека и дом за лекар 1909, подсигурява безплатни лекарства за бедните и заплаща заплатата на лекаря 1909-10.VІІ.1913, т.е. до разрушаване на селото; дарява и бащината си къща с 1 дка двор за училище 1911, финансира бежанците побягнали към Смолянско /Райково, Левочево, Чепеларе/, Асеновград и Пловдив 1913. Крупен дарител е и през 1913 /нуждаещи се - 1 мил. лева/, 1915 /Цензурната комисия - 1,000 златни лева/, 1916 /Пловдив и Кавала - 72,000 лв./, 1917 /Ксанти - 72000 лв/, 1920 /БАН - 100,000 лв. за фонд на негово име, с цел подпомагане на медицински трудове, 1920-25 /230,000 лв. за издръжка на П. Я. Коруев - студент по медицина в Грац/, 1921 /фонд "Иван Вазов" - 80,000 лв./, 1921 /фонд "Цанко Церковски" - 100,000 лв., 1911 /Министерство на просветата - 50,000 лв./, 1926 /Пловдив - над 5 мил. лв./. Почетен гражданин на Пловдив 1927 = І. Екатерина. Живеят в гр. Ксанти до 1903, а след това в Дрезден; ІІ. ??. Няма наследници.

1.2 Мария П. Кудооглу

2. Киряк Г. Кудоглу, търговец в Цариград, член на Българското читалище в Цариград; открива българско училище и параклис в гр. Ксанти.
3. Атанас Г. Кудоглу, търговец - хаванджия в Цариград, инструктор по тютюневата култура в Гърция.
4. Мата Г. Кудоглу
5. Мария Г. Кудоглу
# Лесинска, Мая. За да е полезен на народа си. Димитър Петров Кудоглу - живот и дело.- сп. "Родознание", 2011, № 1-2, с. 47-53 и 1 сн.; Вж Коруев, Петър Я. Село Габрово, Ксантийско. С., 1984, с. 7, 134, 145.

ЦЕРКОВСКИ (с. Бяла черква)


?? = Йонка
Ангел, с прозв. Бакала, бакал [*ок.1800+ок.1840],
І
Гено Анг. Бакев [*с.Росица, 1827+1892], храненик в сродника Христо Трифонов Бакиоглу , след смъртта на баща си. Сподвижник на Бачо Киро, спомощник 1855 = Пена Стоянова Илиева [+28.ІV.1923].

1.Цанко Г. Бакалов, с псевд. Церковски [*с.Бяла черква, 16.Х.1869+2.V.1926], министър, книжовник и учител; учи в Бяла черква /до 2 клас/, ВТърново, Пловдив, Казанлък и Силистра. Учител от 1892-97. Открива книжарница в родното си село 1897 и основава просветно дружество "Младежки труд". Депутат 1901, 1908-23; министерски постове 1918-23, съосновател на земеделското движение в България. Редактира в. "Земеделски вестник" 1893-97, 1901-08, в. "Земеделско знаме" 1902-?1 сп. "Земеделска мисъл" 1910-33. Издава сп. "Селска пробуда" 1903-05. Сътрудничи на периодичния печат - сп. "Ден" 1891 /І негово стихотворение/. Автор на стихосбирки, разкази, драми и романа "Из гънките на сърцето". Сценарист е на филма "Под старото небе" 1922. За политически възгледи лежи в затвора 1923 - 21 март 1926 = Гана Димитрова Франгова [*с.Бяла черква, ок.1873 +12.ІІ.1950, София]. Брак от октомври 1893.

1.1 Цветана Ц. Церковска [*1894+1929]
1.2 Севдалина Ц. Церковска [*1895+1981]

1.3 Розин Ц. Церковски [*1898+1931]
1.4 Веселин Ц. Церковски [*1899+1929]
1.5 Здравко Ц. Церковски [*1901+1972]. Няма наследници.

1.6 Царева Ц. Церковска [*1903+1953]
1.7 Ружа Ц. Церковска [*1904+1990]

1.8 Босилко Ц. Церковски [*1906+1977]. Осиновен от Георги Колев Кожухаров [*Бяла черква]
1.8.1 Маргарита Б. Бакалова, депутат от БЗНС.
1.8.2 Георги Б. Бакалов, ветеринарен доктор.
1.8.2.1 Божидар Г. Бакалов
1.8.2.1.1 Божидара Б. Бакалова, вж
1.8.2.1.2 Ивайла Б. Бакалова, вж

1.9 Румен Ц. Церковски [*1909+1992]. С 3 деца. І. ??; ІІ. ??

2. Ангел Г. Бакалов, учител в с. Бяла черква = Иванка.
2.1 Гено Анг. Бакалов
2.2 Трайко Анг. Бакалов

3. Мария Г. Бакалова
4. Анка Г. Бакалова = Никола Ангелов Бакев /Минковци/ [*с.Бяла черква]
5. Елена Г. Бакалова

# Теодосиев, Николай. Родът на Цанко Церковски.- сп. "Родознание, 2011, № 1-2, с. 72-83, със 6 сн. и 3 родови схеми.

АТАНАСОВ (с.Бояджик, Ямболско)


Атанас Иванов [*с.Бояджик+VІІІ.1876, с.Бояджик], убит от турци = Яна Желязкова [*с. Омарчево-НЗагорско+ на 101 г., САЩ], емигрира в САЩ 1889 с брат си Константин и сина си; оставя спомени "За кървавата пролет в Бояджик през 1876 г."
І
Иван Атанасов [*с.Бояджик, 6.І.1876+9.VІ.1956, гр. Лейклънд -САЩ], електроинженер; емигрира в САЩ 1889 - Ню Йорк, Ню Джърси, Флорида 1918. Учи в колеж Колгейт 1895-? /баклавър/, завършва електроинженерство. Работи по построяването на електроцентрала в гр. Брустър /10-ина години/ = Айва Лусайна Парди [*1.ІХ.1881+5.ІІІ.1953], емигратка в САЩ от ирландско-френски произход; учителка по математика. Учи в колежа Колгейт.

1. Джон-Винсент Атанасов [*гр.Хамилтън+15.VІ.1995, Фредерик], откривател на І компютър 1940; като дете се забавлява със сметачната линия Дицген, като ученик изучава сам логаритмичните таблици и радиотехниката. Учи в гр. Мелбъри - Флорида /средно/, завършва електроинженерство във Флорида ?-1925 /бакалавър/. Аспирант по математика към колежа в гр. Еймс, докторант в университета Уисконсин ?-1930. Преподавател - асистент по математика и физика, доцент, професор 1937-42. Изобретява ЕНИАК /Електронно-изчислителна машина/ и АВС /Атанасов Бери Компютър/. Посещава България 2.ХІІ.1970, 1985. Награден с ордените - "Кирил и Методий" 1979, "Народна Република България" 1985, "Стара планина" 1995; член на БАН 1983, почетен гражданин на Ямбол 1985. На негово име - астероид открит от българи 1988, училище в София = І. Луръ Мийкс; ІІ. Алис Кросби, учителка и чертожничка.
1.1 Елза [*1928] Има 3 деца.
1.2 Джоан [*1930] Има 3 деца.
1.3 Джон [*1933], машинен инженер в гр. Провидънс - щат Род Айланд. Има 4 деца; 2+2.

2. Маргърет, изграждат покривни конструкции. 6 членно с-в
3. Ейвис
4. Теодор, електротехник във Флорида.
5. Етълин-Зорка, брокер по имоти
6. Раймънд, управител на универсален магазин
7. Мелва
8. Ървинг, най-малък брат, работи в автокомпания до гр. Фредерик - щат Мерилънд.

# Георгиев, Лазар. Откривателят на елекронното цифрово смятане и баща на компютъртага техника Джон-Винсент Атанасов и неговото потомство.- сп. "Родознание" 2011, № 1-2, с. 61 - 71 и 4 сн. Вж Джон Атанасов - бащата на компютъра. С., 2001; Бончев Николай. Джон Атанасов. Изобретателят на компютъра. С., 1990.

неделя, 10 април 2011 г.

ПРОТИЧ (с. Люма - Призренско, Албания )


Апостол Протич [*с.Люма-Призренско], прота "първосвещеник, протойерей"; изселва се след опожаряването на родното място 1690.
І
Траян Ап. Протич [*Дебър,ок.1720], гайтанджия и въжар. Преселва се в Кратово, където се оженва.
І
Симон Т. Протич, свещеник, учи в Лесновския монастир, протойерей в Кратово и заместник на местния владика = Безцена, спомощник 1817.

1. Атанас п.С. Протич, свещеник. Преселва се в Кюстендил.

2. Стойчо п.С. Протич [*ок.1776+ок.1870,Кратово], търговец-гайтанджия и сърмаджия = Стоянка, във Велес 1873.

2.1 Христо Ст. Протич, часовникар в Кюстендил.
2.1.1 Илия Хр. Протич, инженер.
2.1.1.1 Георги Ил. Протич
2.1.1.2 Стефан Ил. Протич, журналист в София.
2.1.2 Димитър Хр. Протич, доктор по право; завършва в Хайделберг-Германия; председател на Върховния съд. Оставя родови бележки. Почетен гражданин на Хайделберг.

2.2 Илия Ст. Протич, часовникар в Кюстендил.
2.2.1 Михаил Ил. Протич [+1920,Разград], учител в Разград = Миланка Димитрова КУТИНЧЕВА [+1907,Русе].
2.2.1.1 Богомил М. Протич, съдия; завършва право. Рисуван от Владимир Димитров-Майстора 1930.
2.2.1.1.1 Свилен Б. Протич, родоизследовател, един от 5-имата учредители на Национално движение за родоизследване 1975. Сътрудничи на сп. "София" 1978, сп. "Родознание" и др.
2.2.1.1.1.1 Матей Св. Протич [*1971]
2.2.1.1.1.2 Зои Св. Протич [*1972]
2.2.1.1.1.3 Владислав Св. Протич [*1975]
2.2.1.1.2 Босилка Б. Протич
2.2.1.2 Венцеслав М. Протич, журналист.
2.2.1.2.1 Михаил В. Протич, доктор.
2.2.1.2.1.1 Светла М. Протич [*1968]
2.2.1.2.1.2 Михаил М. Протич [*1974]
2.2.1.2.2 Светла В. Протич, пианистка.
2.2.2 Кирил Ил. Протич, прокурор; завършва право ? = Сийка
2.2.2.1 Илчо К. Протич, юрист.
2.2.2.2 ?момиче? К. Протич, 1940 ок. 5-6 г.

2.3 Димитър Ст. Протич, часовникар в София.
2.3.1 Андрей Д. Протич, академик; учител в І мъжка гимназия София ?-1905-? Археолог и писател.
2.3.2 Надя Д. Протич

3. Катерина п.С. Протич = в Крива паланка, почива от чума.
4. Димитър п.С. Протич, във Велес 1873
5. Иван п.С. Протич

# Протич, Свилен. Кратовските Протич.- сп. "София", 1978, № 11, с. 43-44, 6 сн и родословна схема. Вж Ботйов, Боян. Родът Протич- сп. "Дарители", 1990, № 4; Протич, Свилен. По тревясалите родословни пътеки.- сп. "Родознание", 1994, № 4, с. 21-25; Георгиев, Лазар ...

понеделник, 4 април 2011 г.

ДЪЛГОДРЕЙСКИ (с.Столът, Севлиевско)


Христо Нанков [*с.Столът в м. Дългодреите] = ?, укрива се 1876 от турците в девическия монастир "Св.Троица" край с.Ново село - Севлиевско.

1. ?
2. ?
3. ?

4 Георги Хр. Дългодрейски /Дългодреев/ [*с. Столът, ок.1846/8+ 9 май 1876,Ново село], свещеник и новомъченик; с прозв. Дабито, Дабев - по името на съпругата си; учи в с.Ново село /начално/ и Севлиево /класно/. Читалищен деец в Севлиево. Свещеник от 1871 в черква "Св. Троица" - Севлиево. Член на РК-Севлиево 16.VІІ.1875 и на РК-Ново село 1876. Участва в отбраната на девическия манастир "Св. Троица" край ново село. Убит от турците. Канонизиран за "мъченик" от Българската патриаршия 3.ІV.2011. Черковен празник - 9 май = Мария Дабева [+1872/5], сестра на учителя Никола Дабев. Брак в Севлиево от ок.1870.

4.1 Стефанка [*Севлиево,ок. 1871/3], укриват я 1876 от турците в девическия монастир "Св. Троица" край с.Ново село - Севлиевско.

# БВИ. С., 1988, с. 231. Вж Марангозов, Иван. Новоселското въстание.

БАРБУЛОВ (с.Ново село,Севлиевско)


Рк П. , с прозв. Барбул.

Никола П. Барбулов [*с.Ново село,ок.1800+9 май 1876,с.Ново село], свещеник; учи и служи в Кишинев 12 години, Учител в с.Ново село ок. 1824-27 и свещеник в с.Ново село от ок. 1827-1864. Спомощник 1837. Участник в Новоселското въстание 1876. Убит от турците в местността Лъките край девическия монастир "Св. Троица". Канонизаран от Българската патриаршия за "мъченик" 3.ІV.2011. Църковен празник - 9 май.

1. Петко п.Николов Барбулов [*с.Ново село,1830+1909], учител; учи в с.Ново село и Калофер 1844-55 при Ботьо Петков. Кръчмар, търговец, учител и свещеник от 1864 в с.Ново село. Член на местния РК и участник в Априлското въстание.

# БВИ. С., 1989, с. 58. Вж Марангозов, Иван. Новоселското въстание.